-
-
Саид Ибраимов играе в елита на българския футбол с отборите на Монтана, Нефтохимик (Бургас) и Левски, а треньорската му кариера е тясно свързана със Станимир Стоилов, на когото е асистент в много отбори. Но екипът им, който включва и Цанко Цветанов, постига невероятни резултати в Казахстан с местния колос Астана. Именно с Астана Ибраимов пет пъти става шампион на страната- четири пъти като асистент на Станимир Стоилов и веднъж като помощник на Григорий Бабаян.
Работи заедно със Стоилов и в националния отбор на бившата съветска република. А след приключване на ангажимента им там, Ибраимов прекарва времето си основно със семейството и не спира да гледа футбол от Първа лига до детски мачове.
Роденият през 1970-а година бивш полузащитник и защитник разказва пред БТА за емоциите в Казахстан, как вижда промените в нивото на българския футбол, дербито ЦСКА-София – Лудогорец и как страда за неуспехите на любимия си отбор Левски.
„Малко съм разочарован от дербито ЦСКА- Лудогорец. Очаквах много повече от такъв мач с такъв залог. Явно стремежът на ЦСКА да стане шампион ги направи по-активният, по-желаещият победата отбор. Но дали защото залогът беше много голям, дали напрежението си изигра своята роля, а и пропуснатата дузпа в началото, не успяха да се възползват от изключителната атмосфера на стадиона, за да вземат всичко в свои ръце и да станат шампиони.
„За Лудогорец излиза един въпрос на преден план: Дали другите се доближават до тях, или самият отбор отстъпи от нивото, което зададе в последните години. Защото напоследък това е лицето на българския футбол в Европа.
А накрая каквото и да говорим, който е с купата, той е заслужавал да завърши на 1-о място. Левски и ЦСКА винаги са фаворити във всяка надпревара в България, в която участват. В последните години се появи и Лудогорец. Предпочитанията ни са едно, но в края на първенството най-много заслужава този, който оглави крайното класиране“.
След пет години в Казахстан помощник-треньорът на Станимир Стоилов отказа да съпоставя колко и в какво се е променил българският футбол за този период. Според него, подобни сравнения винаги поставят повече въпроси, отколкото да ни дадат отговори. „Но в последно време трябва да кажа, че съм позитивно изненадан. Играе се приятен, хубав футбол и съм приятно изненадан от това, въпреки многото негативни мнения. Отборите се стремят да се развиват и имат добро ниво. Видно е, че Берое, Ботев (Пловдив), Черно море (Варна) са толкова близо до Лудогорец и другите два гранда на българския футбол. И това говори в подкрепа на моите думи“, разказва впечатленията си от мачовете, които наблюдава бившият футболист на Нефтохимик (Бургас) и Левски.
„За петте години в Казахстан мога да кажа, че това е най-хубавото време в моята кариера до този момент. Нормално е да се върна с повече опит, защото се работи с хора с друг манталитет, други разбирания за футбола, друго отношение. За наша радост преживяхме изключителни и неповторими мигове, с много положителни емоции, тъй като резултатите ни с отбора на Астана са немислими и бяха неочаквани от цялата футболна общественост в Казахстан. Смятам, че резултатите, които постигнахме, изпревариха развитието на футболния клуб Астана“.
Тръгналият от школата на Пирин (Благоевград) треньор отказа да сравнява нивото на футбола в България и Казахстан, както и къде се развива с по-бързи темпове.
„Както казах и преди, не съм привърженик на сравненията. И там има едно противоборство между два отбора, които са над останалите: Астана и Кайрат. Удовлетворението е голямо, защото винаги сме били победители в това съперничество заедно с екипа, част от който бях.
Тук е мястото да подчертая, че старши треньорът в нашия екип Станимир Стоилов е основната причина Астана да стигне до тези измерения. Но той по никакъв начин не подходи като работа както го е правил в другите отбори, където е бил. Станимир Стоилов обича футбола, обича работата си и знае, че само чрез упорита работа се постигат успехите. Разбира се, няма как да има успехи без доза късмет и разбиране от страна на ръководството на Астана. Убеден съм, че днес в Казахстан всеки един от отборите копира и се опитва да поддържа модела на работа в Астана. Това рано или късно ще донесе успехи, които хората там не са и очаквали.
Също така не трябва да се пренебрегва и фактът, че успешната работа на Станимир Стоилов и на нашия екип отвори вратата за други български треньори. Дадохме възможност да се види, че в България има добри треньори, които заслужават много повече шансове за работа“.
Саид Ибраимов никога не остава безразличен към любимия си Левски и страда заедно с феновете, че вече прекалено дълго витрината не се пълни с нови трофеи.
„Когато фактите говорят, ние най-добре е да замълчим и да приемем нещата каквито са. Имам особено отношение към Левски, тъй като смело казвам- този клуб Левски ми даде страшно много. Имах възможността да работя със страхотни хора и да се развивам. Това са имена, които са записани с много големи букви в историята на Левски и на футбола: Васил Методиев-Шпайдела, Павел Панов, Георги Цветков, Наско Сираков и естествено Станимир Стоилов. Аз страдам и не ми е приятно, когато отборът- който ми е дал толкова много, в момента е на такова място в класирането, което никой не харесва. Но в момента около „Герена“ витае една надежда и тя е свързана с името на Васил Божков. Ще се радвам, ако нещата се подобрят и Левски най-после се нареди на мястото, което заслужава“.
Той в момента използва свободното си време, за да обърне повече внимание на семейството си, а също така имали възможност, не пропуска да гледа футболни мачове от всякакво ниво.
„Наистина имам време и възможности и не пропускам мачове. И съм изненадан и очарован от всички мачове, които съм гледал на футболистите от следващите, младите поколения. Има много таланти, наистина много. Приятно съм впечатлен от децата, които се състезават в школите на Септември (София), Левски, ЦСКА и най-вече от един набор U19 на Черно море (Варна). Това са деца с много качества, с много талант, а от това което съм гледал- във всеки отбор виждам деца, които притежават качествата, за да се превърнат в следващите Иван Турицов, Станислав Иванов, Илия Юруков, Валентин Антов, Мартин Минчев. Трябва да им се дават възможности, да им се обърне внимание, за да се развият. Българският футбол има нужда от тези млади футболисти, защото бъдещето е в младите.
