-
-
Стойко Сакалиев неведнъж е доказвал любовта си към ЦСКА. За “армейците” има 50 мача и 23 гола. Ден преди дербито за титлата между ЦСКА и Лудогорец Стойко Сакалиев даде ексклузивно интервю пред Букмейкър Рейтинги.
-Стойко, футболисти и треньори често използват фразата “мач на сезона”. Това ли е мачът на сезона за ЦСКА?
-Принципно да, въпреки не малкото грешки, които допуснахме в последните мачове. И ако не бяха тези грешки, отдавна можеше да сме пред Лудогорец или поне да се доближим максимално до тях. Това е мачът, който ще си покаже дали си готов на всяка цена да станеш шампион и да зарадваш фенската маса на ЦСКА. Според мен всеки един футболист, всеки едни човек, който обича ЦСКА, трябва да бъде на стадиона, да даде каквото може, за да се стигне до важната победа. Ако, дай Боже победим, важно е следващите мачове да затвърдим доброто си представяне. Но да не избързваме, първо е двубоят с Лудогорец в събота.
-Има ли възможност ЦСКА да победи и да превземе първото място?
-Напълно е реалистично с оглед на това, което показва ЦСКА, като изключвам няколкото слаби мача. В последните три мача нямаме загуба от Лудогорец, така че имаме доста сериозни шансове да ги победим. Друго обаче е по-важното – Лудогорец не е това, което беше преди 2-3 години. Спомняте си колко много този отбор се отличаваше от останалите. Сега не е така. Сякаш виждаме едно остаряване, изхабяване на футболистите, няма свежест. Затова може би е и този спад в играта. Въпреки всичко пак имат добри и класни футболисти. Хубавото е, че силите се поизравниха и виждате резултатите в първата шестица. Не само ЦСКА, Левски и Лудогорец, а и Ботев Пловдив, Берое и Черно море могат да вземат точки от всеки един от първите три отбора. За да се увеличи интересът към първенството, трябва да има повече такива мачове или по-скоро повече равностойни и по-силни отбори.
-Лошото за феновете на ЦСКА е, че, връщайки назад последните месеци няколко мача, други отбори поднасяха подаръци на отбора им, включително и Лудогорец, но “червените” не се възползваха? Напрежение ли има на “Армията”, какво се случва?
-Като цяло не я харесвам тази дума напрежение. Ние сме отбор с традиции и самочувствие, напрежението трябва да е в другия отбор. Като цяло може би синхронът и недостатъчното желание за победа са отговори на твоя въпрос. Защото направихме елементарни грешки за Купата, в първенството също допуснахме елементарни грешки. Един отбор, когато иска да бъде велик, трябва да допуска минимално количество такива грешки. И пак се връщам на това, че ако не бяхме допуснали поне две от тези грешки, можеше да се борим за Купата на България и да сме поне с равни точки с Лудогорец.
-Малко сложна е ситуацията при треньорите в момента, Добри Митов пое нещата временно, Люпко Петрович и Димитър Пенев помагат? Какво е твоето мнение за това решение?
-Честно, това не го разбирам. И тук не говоря само за ЦСКА, 90% отборите действат по този начин, който според мен не е правилен. Взимаме пример ЦСКА. Започваме от Стамен Белчев – изгради перфектен отбор, комбинативен футбол, игра на скорост. Губиш някакви точки, сменят те! Идва друг човек, работи малко – сменят го и него. Пристига Ел Маестро – прави подготовки, селекция, чудеса и нова раздяла. Хайде пък Любослав Пенев… Омагьосан кръг, в който не спират да се въртят отборите. За да искаш някакви резултати, един треньор трябва да го оставиш да работи и да му дадеш шанс. Най-простият пример е с Англия – там има треньори, които стоят в отборите по 20 и повече години.
-Тук обаче ще си позволя да те прекъсна и да ти напомня, че феновете са изключително нетърпеливи и искат трофеи всяка година, а ръководството не търпи треньори в дългосрочен план…
-Знам, че всеки фен иска неговият отбор да печели всички купи на света и да побеждава постоянно. Но виждате каква въртележка е в ЦСКА, в Левски е абсолютно същото. И в Лудогорец полека-лека започнаха да правят същите неща. Според мен това всичко е въпрос на манталитет, който трябва да променим, ако искаме нещата да потръгнат. Друг е въпросът, че ръководството на даден клуб позволява да има страничен интерес около тези смени – играят мениджъри, например. Просто, когато се вижда, че един треньор е сериозен и иска да работи, остави го да работи и да се развива. Знаете ли какъв е парадоксът – ние нямаме качествени футболисти, но сменяме треньорите и си мислим, че като дойдат нови ще направят от нашите играчи Меси и Роналдо… Ако имаш качествени футболисти, вземеш треньор и тогава не видиш резултати, имаш право да го смениш.
-Ти никога не си спестявал това, което имаш да кажеш. Темата с чужденците от години е доста наболяла в България.
-Всеки казва, че тези, които идват да играят у нас, трябва да са 2-3 нива по-добри от българите. И аз съм на това мнение, но искам да допълня някои неща. По принцип добрият футболист си личи като качества още на първата тренировка. Той отива в една страна като България и веднага се слива с реалността. Даже съм убеден какъв въпрос си задава на втория ден – аз какво правя тук? Той вижда какво е нивото, вижда, че 30-40% от капацитета му са достатъчни за нашето първенство и не се напряга повече. И затова футболът ни няма никакво развитие. Аз когато започнах да играя футбол, имаше ограничение на чужденците, а и те тогава не бяха толкова много. Всъщност, това ограничение го имаше и преди няколко години, когато се пускаха младежи през първото полувреме и в еди коя си минута треньорите ги вадят, за да пуснат друг играч. Е какъв стимул ще има този млад футболист да играе в първия отбор?! Ако имах пари и се занимавах с футболен клуб, или щях да купя 1-2 качествени чужденци, или щях да давам всички пари за школата. А не да идват всевъзможни чужденци със съмнителни качества.
-Защо Любо Пенев не успя в ЦСКА?
-Не успя, защото може би не му дадоха тази свобода на работа. Самият той каза, че е имал конфронтация с част от ръководството, това прочетох и чух от медиите като негово изказване. За мен той работеше добре, показа някакъв нов облик на отбора. Все пак знаете, че не бе правил подготовка, завари други футболисти. Другото нещо, което може би влияе на всички клубове, е, че много хора отстрани, които не разбират от футбол, се месят в работата на треньора. Нали ти си избрал този треньор и си се доверил на неговия екип. Дай му шанс да работи, пък като не си свърши работата, тогава тегли чертата и виж какви са резултатите.
-Сега пак става актуална темата с треньорите – българин или чужденец след края на сезона, би трябвало да бъде назначен в ЦСКА?
-Усещането ми е, че сигурно ще има чужденец, че ръководството преговаря с по-известно име. Но не знам колко време ще издържи този човек и какви резултати ще покаже. За мен правилното е да се дава шансове на млади и креативни треньори. Какъвто беше Ицо Янев, Радуканов, Стамен Белчев. Защото идват хора с имена, започват да работят и им писва от въпросната стиуация и си заминават и кръгът продължава да се върти все така омагьосано.
-Говорихме и за нетърпеливите фенове, които през годините също са имали отношение към треньорските промени в българските клубове?
-Всеки е фен и аз съм фен и обичам ЦСКА. Всеки иска отборът му да побеждава постоянно. Но мисля, че феновете трябва да вникнат в работата и на треньора, за да видят и да го разберат. Не е толкова лесно да ръководиш 25 човека и да се чудиш какво да правиш. Освен всичко спортно-технически, това са 25 различни характера.
-Няма как да не те боли за бургаския футбол, Нефтохимик и Черноморец потънаха до трета дивизия?
-Искаш ли да ти кажа мнението ми в едно изречение? Бургаският футбол е като Титаник. Навремето Христо Порточанов направи нещо велико, грандиозно – имаше добър замисъл, играхме евротурнири, станахме вицешампиони, имахме един от най-силния отбор в България. След това обаче се намесиха някои хора и потопиха Титаник на дъното на океана. Единственият човек, който можеше да спаси футбола, е кметът Димитър Николов. Аз и друг път съм го казвал, това да правиш зали с европейски субсидии, не означава, че си спортен човек. За мен, а и не само, футболът е на първо място по популярност. Доколкото чувам има доста сериозни борби около бургаските отбори, но така или иначе превърнаха Нефтохимик и Лазур в гробница.
-А само преди години бяхте великолепен отбор…
-С Антон Спасов, Митко Трендафилов, Илия Груев, Благо Митрев, да не забравяме Тодор Янчев, Радостин Кишишев, вардеха ни Веско Шулев, Йордан Господинов, още с нас бяха Киселичков, ще пропусна някого със сигурност, все страхотни футболисти. Но ето – Порточанов ги намери в района и създаде един прекрасен отбор. Като говорим за “Лазур”, нали си спомняте, че националният отбор играеше на него, младежите – също. Ние имахме мачове в евротурнирите срещу Омония и Локомотив Москва. Но там сега са алчни хора, които искат да крадат от футбола и нищо не разбират. Искат да си правят техните игри. И до ден днешен съм в добри отношения с Порточанов и като си говорим и той казва – защо и с кого да се занимавам? Той човекът разбира за какво става въпрос. За финал само ще ви кажа нещо, което сега се сещам, като говорим за разрухата около стадиона. Мен Христо Порточанов лично ме е глобявал, че съм се облегнал на стената в коридора на стадиона! Там се чистеше всеки ден и всеки ден стадионът беше все едно току що е отворил врати. Беше като аптека.
