-
-
Бранителят на Арда Умар Сако даде интервю за „Мач Телеграф“. Той разказа за живота си в България и впечатлената си от родния футбол.
– Доволен ли си от старта си в Арда?
– Да! За нас беше много важно да започнем добро след зимната пауза и се радвам, че се случи. Щастливи сме! Ясно е, че ще се опитаме да продължим тази инерция.
– Какво беше ключовото за разгромната победа над Локо Пд?
– Треньорът Александър Тунчев създаде план, който ние спазвахме и работихме добре в тренировките през седмицата. Следвахме инструкциите, които дават треньорите, и това е в основата на добрите резултати до този момент.
– Как се чувстваш в Кърджали?
– Много ми хареса в Кърджали, това е тих град и има джамия. Имам време да отида на молитва, а това е важно за мен.
– Ще успеете ли да победите ЦСКА 1948?
– Ща дадем най-доброто от себе си във всички предстоящи мачове и се надявам да зарадваме нашите верни привърженици с добра игра и резултати.
– Какво е настроението в отбора?
– Винаги е имало добра атмосфера! Сега след двете победи, които постигнахме, всичко върви добре.
– Успяхте ли да надградите през зимната пауза?
– Да! Мисля, че успяхме да надградим през подготовката, която проведохме и свършихме добра работа през това време.
– Как приехте новите попълнения в отбора? Те свикнаха ли вече?
– Приехме ги добре. Това са хора, които вече познаваме, така че това прави много неща по-лесни.
– Ти си от Кот д’Ивоар. Бързо ли свикна в България?
– Мога да кажа, че да. Бързо свикнах благодарение на моите съотборници, които ми помогнаха много, за да се адаптирам.
Какво най-много ти харесва в България?
– Харесвам българската култура. Благодаря на Бог, както и на моите съотборници. Не беше сложно, още не съм свикнал с всичко, но всичко е наред и в България се чувствам добре.
– В България си играл и за Берое. С какви чувства се раздели с отбора?
– Берое е клубът, който ме откри в България. Вярно, че времето ми беше малко, но никога няма да забравя хубавите моменти, прекарани там.
– От Берое отиде в ЛАСК. Защо се завърна обратно в България?
– След контузията ми минах през труден период, нямах нужното време за игра. Така заедно с моите агенти се консултирахме и решихме, че е добре да отида под наем. Предложиха ме на Арда, а те съответно приеха.
– По-високо ли беше нивото в Австрия от това в България?
– Страните са доста различни. Мисля, че нивото в Австрия е малко по-високо от това тук.
– Какви са целите пред Арда до края на сезона?
– Спечелването на Купата на България е сред целите, които съм на мнение, че можем да постигнем. Искаме да стигнем и до място в класирането, което ще ни даде право да играем в европейските клубни турнири. За нас нищо не е загубено, защото сме в битката за Купата, а освен това можем да атакуваме място в Европа и през първенството. Винаги гледам в настоящето. Това е най-важното нещо за мен и в момента се чувствам добре.
– Разбрах, че в Кот д’Ивоар си подарил 150 фланелки с твоя номер и име. Как реши да го изправиш? Готов ли си да повториш тази благотворителна инициатива?
– Когато се прибирам в Кот д’Ивоар за празниците, винаги раздавам мои фланелки на семейството ми, както и на приятелите ми. Не трябва непременно да е фланелка, може например да са футболни обувки. Опитвам се да дам на всеки нещо и да го зарадвам. Така ще е, докато бъда активен футболист, надявам се Аллах са ми позволи да имам по-дълга кариера. Винаги, когато се прибирам, ще ходя с подаръци в родината си.
– Каква ще бъде следващата ти благотворителна инициатива?
– Винаги е една и съща идеята. Фланелки, футболни обувки, оборудване за тренировка, топка! Колкото се може повече неща, които да радват хората!
– Разкажи ни къде си израснал? Как се запали по футбола?
– Роден съм и израснах в Абобо, предградие на Абиджан. Нямаше какво друго да правя, освен да играя топка. Неизбежно ще се заинтересувате, след като всеки имаше амбиции да стане футболист. Така аз реших, че искам да бъда футболист. Реших да следвам страстта си и това се превърна в моя работа, от която се прехранвам. Благодарен съм на Господ!
– Щастлив ли си от това, което си постигнал до този момент в кариерата си?
– Благодарен съм на Аллах за тези предимства, които не знаех, че притежавам. Един ден стигнах до това ниво и работя това, което обичам. Стремя се да стигна по-далеч в моята кариера. Благодарение на Бог успявам да осигури нуждите на семейството си. Щастлив съм за това! Моля се той да ми даде повече здраве!
