-
-
25-годишният атакуващ халф Алберто Салидо е една от звездите на Берое. Роденият в Палма де Майорка играч има 5 гола в първенството и 3 за Купата на България този сезон с екипа на заралии. Кариерата му преминава през школата на Атлетико Мадрид, където влиза 14-годишен, а после играе както за юношеските формации от 17 до 19 години, така и за Б отбора на „дюшекчиите“. Има мачове и в младежката Шампионска лига с втория тим на Атлетико. Обличал е екипите също така на Кордоба, Майорка Б, Лас Росас, Леганес Б, Монтихо и Ла Унион Атлетико. Ето какво каза Салидо пред „Мач Телеграф“ за мача с „армейците“ днес и за своя престой в Атлетико Мадрид.
– Алберто, здравей! Предстои ви мач с ЦСКА, смятате ли, че може да победите един от грандовете на българския футбол?
– Вярваме, че можем да победим както ЦСКА, така и всеки един отбор в България. ЦСКА е голям, исторически тим за страната, с великолепни играчи. Но ако наложим нашите силни страни, имаме големи шансове да зарадваме феновете си и цяла Стара Загора. Силата ни е в това, че ние нямаме съмнения един в друг. Имаме си голямо доверие, сплотени сме, играем с настроение, освободено… Другото ни силно качество, което трябва да приложим, ако искаме да успеем, е да сме агресивни с топката и без нея. Да, ЦСКА не е на нивото на славната си история в последните години, но това не прави отбора по-малко опасен. Пак ще се повторя – при „червените“ има много класа.
– Има ли по-особено настроение в Стара Загора преди срещата?
– Да, усеща се големият заряд на мача. Когато се разхождаш из града, хората те спират за снимки, викат „само Берое!“, прегръщат те. Представям си какво ще стане, ако бием ЦСКА.
– Имаш 5 гола в първенството, кой от тях ти е любимият?
– Последният, този срещу Хебър. Първо, защото беше след много хубава индивидуална акция от моя страна и второ, защото бе решаващ за победата ни в този мач.
– Преодоляхте ли огорчението от отпадането от Купата на България на четвъртфиналите след дузпи от Ботев Враца?
– Горчилката още я има, няма как. Съжалението е голямо, защото бяхме доминиращият отбор в почти цялото време от мача. Много искахме да играем на полуфинал за този трофей, но така е било писано.
– Преди години представял ли си си някога, че ще играеш в първенство като българското?
– Не, но футболът, както и животът, предлага много обрати и аз трябваше да хвана този шанс, който ми се отвори миналата година. Сега играя в първа дивизия, а ако бях останал в Испания, щях да се подвизавам в трета или четвърта. Трябва да кажа, че съм много щастлив в Берое. Много ми харесва Стара Загора, България, българското първенство. Има силни отбори, красиви стадиони, невероятни фенове с пиротехника… Ние в Испания следим по принцип силните първенства и тези, които са близо до нас – английското, френското, португалското… Не обръщаме много внимание на останалата част от Европа. Но когато човек дойде в страна като България, осъзнава, че и тук се играе много стойностен футбол.
– Как беше адаптацията ти в България?
– Добре мина. В отбора сме няколко испанци, има аржентинци, бразилци… В съблекалнята се говори предимно на испански. Така че от тази гледна точка мина безболезнено, защото ако трябваше да се говори предимно на български, който е доста труден език, щеше да ми е трудно.
– Нека те върна към престоя ти в школата на Атлетико. Какви са спомените ти от онова време?
– Пристигнах в Атлетико 14-годишен и останах там до 21-22. Това, което съм в момента, го дължа до голяма степен на този клуб. И тук не говоря само за чисто спортно-техническите ми качества, а и за житейското израстване. Докато бях в Атлетико, имах възможност да завърша колеж и то цели две специалности – испанска филология и мениджмънт и маркетинг.
– Стигаш до Б-отбора на Атлетико, но не и до първия тим. Защо се получи така?
– Ще те върна малко по-назад. Когато играх за юношите, бях голмайстор на първенството, дори едната година направихме требъл. Логично бях качен в Б отбора, с който участвахме в младежката Шампионска лига. Имам 6-7 гола в този турнир, всяка седмица играеш с отбори като Челси, Рома, Монако… Всичко беше страхотно. Почти винаги за гостуванията бяхме в самолета с първия отбор, защото с който играеше тимът на Чоло Симеоне, ние играехме с младежката формация на този тим. Хубави хотели, хубава храна, хубави терени… Всичко беше страхотно. И после ставаш на 21-22 години и усещаш, че няма да разчитат на теб в първия отбор. Просто търсят друг тип нападатели и ти не попадаш в сметките. И трябва да търсиш шанса си другаде. С това не искам да кажа нищо лошо за Атлетико, напротив – пак казвам, че
този клуб ме е изградил. А и моята философия е да бъда щастлив и да търся хубавото във всяка една ситуация, а не да се оплаквам. Ето, че животът ме прати в Берое, играя в първа дивизия, в едно страхотно първенство със силни отбори като Лудогорец, ЦСКА и Левски. Наистина съм щастлив.
– Тренирал ли си с първия отбор на Атлетико?
– Да, много пъти. Симеоне често викаше играчи от Б отбора да тренират с първия тим. И това беше страхотно за нас – да видиш какво правят футболисти от калибъра на Гризман и Мората, да размениш пасове с тях. Супер беше. Симеоне много пъти е разговарял с мен, казвал ми е как да правя нещата по-добре, къде да застана, как да дам най-добрия пас, как да стрелям към вратата…
– Кой ти е любимият футболист на Атлетико?
– Без съмнение – Антоан Гризман. Той не е просто голмайстор, той е човек, който кара другите в отбора да играят по-добре. Много е комплексен, той е един от топ играчите в света.
– В първия мач от осминафиналите на Шампионската лига този сезон Реал М победи Атлетико М с 2:1 на „Бернабеу“, какво очакваш да се случи в реванша?
– Ще е много интересно. Публиката на „Метрополитано“ ще окаже невероятен натиск върху играчите на Реал. Но там, както и в Атлетико, има много звезди, които могат да решат мача във всеки един момент. Мбапе, Винисиус, Гризман и Хулиан Алварес са футболисти, които са способни да изригнат по всяко време и да решат битката.
– Каза, че Стара Загора много ти харесва, а успя ли да видиш в свободното си време други части от България?
– Не много, защото в почивните дни гледаш да си починеш, да възстановиш възможно най-добре, за да си готов за следващия мач. Иначе съм ходил до Пловдив – град, който също много ми харесва. Както и до София, но само до летището, защото трябваше да взема мои близки от там.
– Алберто, благодаря ти за това интервю. Много успехи занапред и дано си щастлив в Берое и в България?
– Благодари ви и аз на вас и много здраве и щастие на читателите на „Мач Телеграф“, голяма прегръдка от мен.
