-
-
Ако трябва да се измисли временно име на съперничеството между ЦСКА-София и Левски, то след понеделнишката обида за футболната игра най-подходящото, като че ли е Тъпото дерби. Но ако за сините играта и резултатът от 17 април не са трагедия, тъй като имат доста по-сериозни проблеми извън терена, при ЦСКА-София категорично става въпрос за футболен Армагедон. За това вина имат както тези, които години наред управляват селекционния процес на „Армията“, така и треньорският щаб, който направи две подготовки с голяма част от настоящите футболисти и ги тренира почти всеки ден в продължение на 10 месеца!
Но поред на номерата и първо с една положителна констатация. А именно, че Густаво Бусато прави най-добрия си сезон с екипа на ЦСКА-София. Тези пред бразилския страж обаче са пълна катастрофа. И въобще никой не бива да се лъже от „най-добрата защита в Първа лига“. Малкото допуснати голове, освен на силните изяви на Бусато, се дължат също на слабото ни първенство и на късмета, който през този сезон е на страната на ЦСКА-София. Достатъчно е само да припомним оцеляването на „Лаута“ миналата година, срам в Съединение и пропуска на Спартак Варна на „Армията“ в последната минута на мача отпреди няколко седмици. А това е само малка част от общата картина на червените оцелявания.
Защитниците на ЦСКА-София са безобразно тромави, като изключим Християн Петров, който обаче като абсолютно всички останали централни бранители на червените не може да изнася топката. На халфа Юга също не му се отдава особено.
Полузащитата на отбора на Саша Илич не произвежда нищо. Един от най-спорните чужденци в историята на ЦСКА-София – бекът Жеферсон, е все така неотменна част от състава. Особено във възлови мачове. Линдсет от своя страна е играч на проблясъци, Кареасо е поредният преквалифициран от тази група футболисти, заради което не би следвало да му се търси сметка.
И стигаме до нападателите, които в пакет с халфовата линия на тима просто не могат да прилагат ефективна преса. Особено срещу технически качествени и тактически добре подготвени отбори, какъвто е Левски. Въпрос с повишена трудност е дали преса изобщо се тренира на базата в Панчарево и ако се тренира, защо в мачовете картинката е толкова жалка? Ала има и един безспорен факт и той е, че тромавите и технически немощни централни бранители на ЦСКА-София не могат да подпомогнат евентуални пресиращи действия, заставайки около центъра на терена. Нещо повече, в понеделник, когато Роналдо, Уелтън и компания ги пресираха, те панически ритаха топката на посоки. И именно в това е разликата, когато играеш срещу научен отбор, а не срещу такъв от долната половина на таблицата. Различно бе и за Де Нойер и Вион, които бяха нула в играта един на един. Но при различна схема на игра в ЦСКА-София, това нямаше да им е работата на терена. А условия за такава вече има – в състава са Шагоян и Хайнц, а натиреният Симеон Александров със сигурност не е по-лош футболист от Гарсес.
На база проблемите в защитата и полузащитата следва да се попита: Защо ЦСКА-София не се подсили с поне двама технически и тактически подготвени централни бранители и с още толкова полузащитници – опорен и един по-креативен, които да дадат възможност за контрол над събитията на терена и постепенни армейски атаки?
Ако Саша Илич има голяма вина за нещо, то това е, че се съгласява да работи с това наследено и доведено му шкарто. Ако за лятото има извинението, че искаше да опознае наличното, то през есента и зимата вече трябваше да е разбрал какво му трябва и да си го поиска. Защото евентуален провален сезон ще се пише на неговата сметка. Нищо, че в голяма степен не той е правил селекцията, което също е безумие, което трае години наред.
Само титла може да неутрализира лошия привкус от футболното извращение в ЦСКА-София, което продължи и при Сале. Но с такива играчи – такъв футбол.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
