-
-
Александър Станков има три периода като треньор в ЦСКА. Той е син на четирикратния шампион с армейците и полуфиналист за КЕШ Борис Станков, който пък в различни етапи от футболния си път е бил още наставник и президент на клуба. Единствено Любослав Пенев може да се похвали с подобно постижение в червената история. Сашо Станков, който е и бивш треньор на Локомотив Пловдив, се съгласи да говори пред „Тема Спорт“ преди петъчния двубой между „смърфовете“ и ЦСКА-София на „Лаута“.
Г-н Станков, ЦСКА излезе от кризата откъм резултати срещу Берое, но все още не показва голям прогрес в игрово отношение…
– Не искам да се превръщам в хората, които само критикуват, но специално на мен не ми харесва играта на ЦСКА. Видно е, че отборът се мъчи. Аз сега говоря като фен, но и като човек, който разбира от футбол, колкото и нескромно да звучи. Според мен проблемите идват от халфовата линия, където тимът изпитва огромни затруднения. Представянето на армейците изобщо не отговаря на марката „ЦСКА“. То е много праволинейно, без никакви импровизации и свежи идеи, като се разчита единствено на индивидуални качества. Това прави отбора лесно предсказуем за който и да е съперник и вече виждаме как далеч по-слаби от ЦСКА тимове успяват да се нагодят към играта на червените и да им се противопоставят.
На какво се дължат затрудненията в центъра на терена?
– Основният проблем са изпълнителите. ЦСКА не разполага с футболисти, които могат да създадат някакво преимущество в офанзивен план чрез креативност и идеи. Това се вижда от всички и не знам защо толкова време се пренебрегва. Разбира се, винаги когато играта на един отбор не върви, определена вина има и треньорът, но основната причина са играчите. Не може с Жеферсон и Мухар, с цялото ми уважение към тези двама футболисти, да очакваме да създадем някакво предимство в средата на терена и да достигнем до голови ситуации. Специално като хърватина и аз сега, на тези килограми на които съм, мога да играя по този начин. Да подавам топката настрани и назад и да атакувам неразчетено противниците в гръб. Нямам нищо против момчето, но просто това са неговите възможности. Жеферсон пък, колкото и да успя да свърши някаква работа и да запълни дупки в средата на терена по принуда, си личи, че не е за този пост. Да не говорим, че в по-предни позиции има крещяща нужда от плеймейкър, който да дава нестандартното в атака. Ние цял сезон сме предсказуеми с нападения по фланга и центрирания към Кайседо. И това вече очакват и всички съперници.
Повтарят ли на „Армията“ едни и същи грешки всяка година, очаквайки различен резултат?
– Този сценарий се повтаря, да. Той е като изтъркан класически филм, който, когато започваш да гледаш, знаеш как ще завърши. Някаква надежда по Нова година, след това тя изведнъж угасва, на преден план излиза купата, но дори и да се спечели, този трофей е крайно недостатъчен за амбициите на ЦСКА.
Преди мача с Берое започна да се говори за евентуална смяна на Стойчо Младенов…
– Естествено, от професионалната ми позиция аз винаги съм бил в защита на треньорите. Първо за мен, когато избираш един наставник, трябва да прецениш много внимателно дали искаш да заложиш на този човек. А не да се действа под натиск на слаби резултати, нечие недоволство или нещо подобно. Когато селектираш треньор, трябва да си направиш много правилна преценка и след като го избереш, вече трябва да му дадеш нужното време и картбланш, за да се видят неговият почерк, резултатът от работата му. Иначе ще продължим да се въртим в затворения кръг на треньорски смени през 6 месеца до безкрай. Как избираш някой човек и след няколко мача казваш, че за нищо не става? Къде гледаше, като го взимаше? Вярно е, че в ЦСКА никога никой не те чака, но е нужно най-накрая и на „Армията“ да позволят на някой треньор да разкрие потенциала си.
Получава ли Стойчо Младенов свободата, която би желал, в селекционно отношение?
– Това вече зависи от политиката на един клуб. Знаете, че в много европейски отбори, като Байерн Мюнхен например, работата на наставника е да тренира играчите и да споделя на ръководството на кои постове се нуждае от нови състезатели. Ако с встъпването си в длъжност Стойчо Младенов се е съгласил на такъв вариант, въпросът би изглеждал по един начин, а ако не е – по друг. Няма как обаче да знам каква е били уговорката между него и ръководството при подписването на договора му.
Александър Тунчев подаде оставка след последния мач на Локомотив Пловдив и заяви, че „рибата се вмирисва откъм главата“. Как ще коментирате неговите думи?
– Тунчев е мой бивш футболист, мое момче. Аз проведох разговор с него, знам за какво става въпрос. В момента, в който започнат ръководни фактори в клуба да се бъркат в спортно-техническите въпроси, тогава има проблем. В България веднъж завинаги трябва да се научат, че отборите вървят тогава, когато всеки си върши работата за която е назначен. За съжаление, в много от клубовете не е така, всеки се меси там, където не му е работата. Докато това нещо продължава, не очаквайте добри резултати, най-много нещо временно.
Христо Крушарски ли е визирал Тунчев?
– Не знам, не ми каза имена. Според мен други хора в клуба са му се бъркали в работата, защото в момента Христо Крушарски е в чужбина. Не казвам обаче, че и той не си позволяваше да се меси в спортно-технически план, но сега мисля, че случаят не е такъв. Добре известно е моето мнение за този човек, но той има едно качество, което не може да му се отрече – дава картбланш и време на всеки треньор и му позволява да се разгърне максимално.
Александър Томаш и Бруно Акрапович са фаворити за треньорския пост в Локомотив. Кой според вас би бил най-правилният избор?
– Акрапович постигна успех с Локомотив, но раздялата му с клуба не се случи по най-добрия начин. Според мен тези неща не се правят така. Сяда се, говори се и се стига до разбирателство, а не се измъкваш през задния вход. Но в крайна сметка именно при босненеца Локомотив преживя един от най-успешните си периоди – 2 купи и една суперкупа на България. Томаш пък също е мой бивш играч, един млад и перспективен роден треньор, който от известно време е без работа и вероятно е жаден да се завърне на резервната скамейка. Има си хора, които трябва да вземат това решение, но според мен и двата избора биха били добри за Локомотив. Най-важното обаче е когото и да изберат, да го оставят да работи.
