-
-
Ако банка, муха и политик се убиват с вестник, то за петролните компании е нужен закон. Поне ако се съди по титаничния сблъсък около приетия преди половин година Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Той трябваше да влезе в сила в края на януари, но под заплахата от протести правителството предложи, а парламентът отмени (засега на първо четене) действието му с шест месеца.
Залогът около спорния проект явно е голям. Защото текстовете му доведоха до публичен конфликт между два ключови играча в бизнеса, които са с влияние и сред политическите среди – генералния директор на „Лукойл България“ и председател на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев и председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев. Официално първата страна лансира каузата за борба със сивия сектор, а втората – защитата на малките бензиностанции и минната индустрия.
Конфликтът обаче се превърна в борба между две компании на пазара на горива – „Лукойл“ и „Инса ойл“. Първата доминира сектора през рафинерията си и най-голямата верига бензиностанции и естествено й изнася да няма голям конкурентен вносител и малки независими обекти. Втората зарежда през пристанище на Домусчиев, не е била напълно изрядна през годините (според митниците, но не и според съда) и с хватки избягва милионни разходи за поддържане на задължителни резерви от гориво. Но пък „Инса“ напоследък би трябвало да се харесва на ГЕРБ, тъй като компанията плати Общинска банка и след сделката близки на партията хора управляват институцията.
Така спорният закон се превърна в оръжие за засилването или отслабването на позициите на една или друга икономическа група не без помощта на правителство и парламент. В корпоративния сблъсък няма герой, който да е целият в бяло. А държавата се губи в творчество, вместо да хваща в директни нарушения вероятно съществуващата сива част от сектора.
Сблъсъкът на титаните
Проектозаконът беше внесен в Народното събрание миналата година от депутати от всички парламентарно представени партии начело с Емил Димитров-Ревизоро от „Обединени патриоти“. Официалният мотив за нуждата от подобни текстове е борба със сивия сектор при горивата. На практика обаче по-скоро прилича на опит на големите компании от Българската петролна и газова асоциация начело с „Лукойл България“ да ограничат конкуренцията на пазара на едро и дребно чрез въвеждането на серия нови финансови тежести за фирмите. Сега очакванията бяха, че след като новият закон влезе в сила през януари тази година, една част от играчите на пазара ще отпаднат.
Вместо броене на жертвите обаче беше натисната рязко спирачка. Под заплаха от протести на собствениците на малки бензиностанции и с аргумент, че в закона има недоглеждане, от което ще страдат минният и строителният сектор, правителството реши да отложи влизането му в сила с шест месеца, а дотогава проблемните моменти да се доизчистят.
Последва реакция на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), от която стана ясно, че решението на управляващите идва след писмо на КРИБ. От БПГА обявиха, че напускат КРИБ. На това пред bTV Кирил Домусчиев отговори, че Валентин Златев „се опитва да натиска КРИБ и да казва, че напуска организацията. Не мога заради интересите на един човек да ощетя интересите на хиляди фирми“.
Сблъсъкът достигна апогея си преди седмица, като в комисията на Ревизоро Валентин Златев реши да представи какви са интересите според него на самия Кирил Домусчиев, като обвини председателя на КРИБ, че „има конфликт на интереси и най-малкото е неетично да взима толкова ясни позиции“, тъй като през пристанището му „БМФ Порт Бургас“ (отдадено на концесия на братя Домусчиеви – бел. ред.) преминават танкерите с вносно гориво на „Инса ойл“, а самата „Инса ойл“ зарежда малките търговци, плашещи със стачки.
Златев отиде и още по-далеч, като посочи трите неща, водещи до сивия сектор при горивата: проблемите на входа в държавата, системата БАЦИС към Агенция „Митници“ и феноменът ведомствени бензиностанции, в които се продавало само кеш. „Когато не плащаш данъци, много лесно можеш да изкараш едни 100 човека, които да стачкуват“, каза Златев, като допълни, че ако отлагането на закона бъде прието въпреки изчистването на проблемите на минната индустрия и строителството това „значи, че всички ние сме клекнали пред едни пари в брой и пред сивата икономика“.
КРИБ бързо отговори: „В изявлението си г-н Златев представя неточна, тенденциозна и подвеждаща информация… Чрез представянето на невярна информация се създава абсолютно погрешното впечатление, че в пристанището, оперирано от БМФ „Порт Бургас“ като концесионер, съзнателно и нарочно се нарушават законите и принципите на правовата държава. По същността си думите на г-н Златев могат да се считат за уронване на престижа на дружеството – пристанищен оператор“.
Първият рунд
Всъщност петролният разрив между „Лукойл България“ и „Инса ойл“, която е един от големите вносители и попада сред топ 10 на пазара на горива с приходи от 461 млн. лв. за 2017 г., започна в началото на миналата година. Тогава за кратко „Инса ойл“ е била една от четирите компании с директни договори за дистрибутори на „Лукойл България“ (останалите са „Литекс“, „Бент ойл“ и „Сакса“). Преди те са били около 15, но бройката им е била редуцирана, а изискванията за минимално количество заявки на месец увеличени.
Между „Инса ойл“ и „Лукойл България“ обаче бързо настъпва разрив. Една от хипотезите е, че „Инса ойл“ не е изпълнила изискванията си за заявки и количества, но е продължила да внася отвън и договорът е бил прекратен от „Лукойл България“. Така дни след като спорният проектозакон за горивата влезе в парламента, Георги Самуилов демонстративно напусна Българската петролна и газова асоциация.
Междувременно собственикът на „Инса ойл“ финансира покупката на Общинска банка, като компанията осигури нужните 46 млн. лв. на купувача на контролния дял – фонда Novito Opportunities. След сделката мениджмънтът на банката остана свързан с ГЕРБ, а някои източници свързваха новия собственик и с депутата от ДПС Делян Пеевски.
„Инса ойл“ в Бургас
Вносът на „Инса ойл“ с танкери се извършва основно през терминал Бургас – изток 2, част от концесията на „БМФ Порт Бургас“ на братята Георги и Кирил Домусчиеви и в по-малка степен през пристанището на ПЧМВ във Варна, като възможните места за внос с танкер така или иначе се броят на пръстите на едната ръка.
На Бургас „Инса Ойл“ е единственият клиент на пристанището за течни горива, обясниха от петролния бранш, като за миналата година е имало само един единствен кораб на „Сакса“. Основната част от вноса се разтоварва директно на жп цистерни, но от 2018 г. „Инса Ойл“ е и наемател и на данъчния склад за течни горива на пристанището.
Според отчета на дейността на „БМФ Порт Бургас“ през 2017 г. на терминалите на пристанището са обработени 650 плавателни съда, като наливните товари са 8.8% или 455 хил. тона по отчет. Изпълнителният директор на „БМФ Порт Бургас“ Борис Балев не дава повече яснота около товарно-разтоварния бизнес с горива на пристанището, тъй като „отговорите на поставените въпроси са търговска тайна предвид клаузите за конфиденциалност в нашите договори“.
Директен обаче е самият Георги Самуилов пред „Капитал“. „През 2017 г. съм вкарал 54 танкера, през 2018 г. – 64 танкера (без да уточнява дали само през Бургас – бел. ред.). Всичко е декларирано. Имам договор с пристанище Бургас. Спазвам нормативната уредба. На всеки кораб пристига митница, данъчни. Има измервателни уреди, всичко това се декларира. Аз съм вносител. Една нормална фирма“, коментира той.
По повод на останалата част от веригата – малките крайни търговци, Георги Самуилов коментира така: „Да, хората купуват от мен гориво. Плащат си. Работят с мен и познавам тях и техните семейства. Децата им работят по автомивките. Познавам ги. Внесъл съм, платил съм и продавам на малките компании.“
Тази активност на „Инса“ явно ражда закон. Вместо проверки от страна на държавните органи дали всички данъци по веригата са платени. Сега временно законът е заровен, с всички плюсове и минуси от действието. Но героите едва ли ще оставят битката без следваща серия.
Проблемът с резерва
Случайно или не, но в отложения секторен закон за горивата не присъстват текстове, които да направят по-сложно избягването на задължението да се съхраняват горива за държавния резерв. Част от проблема са някои фирми вносители, които се прехвърлят на подставени лица и реално са кухи. Друга – големи компании, които всяка година водят дела с държавния резерв за изпълнението на задълженията си и те така отпадат по давност. Тук казусът е с „Инса ойл“, която е със задължения за съхранение на горива за десетки милиони, но е в постоянни дела с държавния резерв и така пести милиони. Преди няколко месеца за обществено обсъждане бяха качени конкретни промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, но засега те не се придвижват към парламента.
