Наричат ги мило sugar daddy, което означава захарен татко. Обикновено са заможни, вече на възраст и не се притесняват да плащат на млади момичета или момчета за секс. Не обичат обаче чистата проституция, когато отиваш, даваш парите и получаваш. Готови са да харчат повече, но да се радват на дългосрочни и емоционални връзки.
За тях все още малко се говори, въпреки че в интернет има редица сайтове и социални групи, чиято цел е точно “захарни татковци” да си намират “захарни бебета”.
Тази системата за спонсорство тръгва от страни като САЩ и Великобритания, където млади момичета и момчета влизат в любовни връзки с по-възрастни партньори, за да могат да се издържат по време на следване. През последните години тя обаче става изключително популярна и в някои африкански страни до степен, че въпросните “захарни” двойки дори не считат за необходимо да прикриват отношенията си.
“Достатъчно е да седнете пред някое студентско общежитие в петък вечер, за да видите какви автомобили пристигат –
шофьори на политици
и министри
идват да вземат
млади момичета”,
казва пред Би Би Си Сайлас Нанчвуани, който е следвал в Найроби. Сред кенийските момичета, които разчитат на такова спонсорство, е Широ. Тя започва да се среща с 40 години по-възрастен от нея женен мъж преди 6 години, когато е в университета. Отначало за секса получава от него само храна. По-късно той започва да ѝ дава пари за хубави дрехи и да посещава салони за красота. След като се срещат в продължение на две години, мъжът я настанява в нов апартамент, за да им е по-удобно. След още две години ѝ купува парче земя като израз на ангажираност.
Историята на Широ илюстрира един по-сложен феномен, вече не става въпрос за еднократна сексуална среща от отчаяние, а за дългосрочна финансова печалба чрез продажба на красота и младост, мотивирани не от глад, а от желание за живот, озаряван от социалните медийни звезди и увит само в една връзка, отбелязва Би Би Си. Проучване на медията показва, че около 20% от студентките в Африка имат или са имали връзка със “захарен татко”. На практика това не е нещо по-различно от познатите в миналото държанки, но днес съгласилите се с подобни отношения млади хора ги възприемат като трамплин за по-добър живот.
20-годишната Джейн от Кения разчита на двама спонсори и не вижда нищо лошо в това. Приема ги като част от всекидневната борба да оцелее в Найроби. По думите ѝ отношенията с нейните женени партньори невинаги са сексуални. Понякога те просто искат компания и някого, с когото да си говорят. Нейните родители са силно вярващи и не биха разбрали това, което върши, но тя го възприема като личен избор и възможност да помогне на по-малките си сестри.
Според британския вестник “Метро” потребителите на трите най-популярни сайта за намиране на “захарен татко” са 15,3 милиона само от началото на тази година. Тъй като в тях се изисква регистрация, това означава, че това са хора, които търсят или предлагат любов срещу спонсорство, а не просто да ги посещават от интерес. Изданието е интервюирало 46-годишния Карл, който издържа две “захарни бебета”. Той е инвеститор и има офиси в САЩ и Англия. Приятелката му в Ню Йорк обича театър, така че към хубавата вечеря обикновено прибавя и постановка на Бродуей, на която да я заведе. Твърди, че преди да започне да се среща с някое момиче, винаги се уверява, че са на една и съща вълна. По думите му неговите “захарчета” са образовани, трудолюбиви и на него му доставя удоволствие да ги облекчава във финансовите им трудности.
“Има разлика между
златотърсачи и
“захарни бебета”
Първите излизат с възрастни мъже или жени само за пари, няма чувства помежду им и истинска връзка”, обяснява 23-годишната Моника, която до момента е имала петима “захарни татковци”. В момента е сама, защото търси някого, с когото да има наистина смислени отношения и да споделя страстта ѝ към пътешествия. Твърди, че се стреми да привлича интелигетни хора, които имат опит и могат да й помогнат да развие своя потенциал.
“ Важно е да се грижиш за себе си в скъп град. Запознаването с някой, който има повече пари, ти позволява да изпиташ неща, смятани за недостъпни в обикновена връзка”, посочва 24-годишният Саймън, специалист по маркетинг в Лондон. Той се вижда понякога с вицепрезидент на телекомуникационна компания по време на командировките му в британската столица.
“Сътрудничество
и инвестиция
в моето бъдеще
е това, което търся в такива връзки”, споделя Саймън пред “Метро”.
22-годишната Фрея си намира “захарен татко”, след като през първата година от следването си работи на две места за по 5 паунда на час и се изморява толкова много, че това започва да ѝ се отразява и на ученето. “Сега мога да се концентрирам на 100% и имам пари в края на краищата. Получавам по 1000 паунда за нощ с него”, обяснява тя. По думите ѝ това си е проституция, но с уговорка, че не харесва съществуващата нелепа стигма в обществото по отношение на тази дума.
Би Би Си успява да интервюира и нейната майка Мери, която е разведена и има и други деца в университет. Тя твърди, че е горда със смелата постъпка на своята дъщеря, въпреки че много от приятелите им са били шокирани. “Докато виждам, че тя е щастлива с това, което прави, не виждам проблем. Всички деца се раждат с някакви таланти, а Фрея се е родила с красота и сексуална привлекателност”, обяснява Мери.
В захарните отношения се наблюдава и още една тенденция през последните години – сравнително млади мъже, които не успяват да открият любовта поради своята професионална заетост. 38-годишният Майк от ИT сектора разчита на „захарни бебета” през последните три години. Плаща им по 2000 паунда на месец и още 1000 паунда за покриване на разходи. Харесва му да разчита на една партньорка за дълго време и не вижда проблем това да става срещу заплащане. “Родителите ми са женени от 50 години и баща ми продължава всяка седмица да захранва с пари банковата сметка на майка ми”, разсъждава той.
У нас все още не е прието да се говори свободно за захарните отношения. Ако някои двойки бъдат заподозрени в такива, обикновено се обяснява, че става въпрос за голяма любов и неразбиране от страна на широката публика. Под сурдинка се разказва, че и в софийския Студентски град идват скъпи автомобили да вземат млади момичета. Вероятно българските “захарни бебета” все още нямат самочувствието на западните си колеги, че правят нещо нормално и в името на своето бъдеще, а и обществените нагласи у нас не са толкова благосклонни.
Рекламираха безопасна проституция в университет
Проблемът с проституирането по време на следване се смята за толкова голям във Великобритания, че университетът в Брайтън допусна на негова територия да се рекламира и как това да става безопасно.
Организацията, която се занимава със защита на интересите на студентите, издържащи се чрез секс, имаше свой щанд на дните за нов прием във вуза в началото на тази учебна година. Така редом с възможностите да играят хокей в университетския отбор или пък да станат доброволци в “Амнестни Интернешънъл” първокурсниците можеха да се запознаят и как да препечелват от любов без риск.
Няма как да ви преследват законно, тук не е нелегално да работите като ескорт или пък да продавате сексуслуги, съветваха от SWOP. Редом с презервативи и лубриканти те раздаваха и брошури как това да се прави безопасно. “Ако нямате някой, който да се грижи за вашата безопасност и да ви държи под око, престорете се, че такъв има! Проведете измислен разговор по телефона, така че клиентът ви да остане с впечатлението, че някой знае за вашия адрес и посещение. Или поне звъннете и се отчетете кратко и ясно: “Пристигнах!”, пишеше в листовките.
“Поскъпването на разходите за живот и обучение притискат студентите повече от всякога и много от тях заслужават помощ от нас”, твърдят от SWOP.
Техният щанд в Брайтън обаче не бе приет еднозначно. Някои го нарекоха позор и поискаха обяснение от ръководството на университета. От там отговориха, че не насърчават студентите да смятат, че сексуалната работа е опция за тях, но дават възможност да бъдат информирани как да постъпват безопасно, ако се окажат в такава ситуация. Причина да сторят това са данни от изследвания, че един на всеки шест студенти във Великобритания прави секс за пари или мисли да го стори.