-
-
Евгени Йорданов бе част от онзи отбор на ЦСКА, който през сезон 2004-2005, воден от Миодраг Йешич, спечели 30-ата шампионска титла на България. Бившият централен нападател се съгласи да говори за „Тема Спорт“, като сподели впечатленията си от сегашния тим на ЦСКА-София и се върна в спомените си за сръбския специалист. Ето какво каза Йорданов, който по-късно стана шампион с червените и през 2008 година.
Г-н Йорданов, 8 декември…
– Този ден ще остане като една много тъжна дата не само за феновете на ЦСКА, но и в историята на клуба. Бях потресен, когато научих вестта за кончината на Миодраг Йеишч. Това е човек, който даде много на нашия клуб. С него аз специално изживях най-силните си и щастливи моменти, както и със Стойчо Младенов, разбира се, но спечелването на титлата с Йешич бе незабравим момент и огромна емоция, защото преминахме през много трудности.
С какво ще запомните Йешич?
– Прекрасен човек и неповторим мотиватор. Той винаги знаеше какво да ни каже. Помня, че тогава бяхме в много осакатен състав. Велизар Димитров беше контузен, Бадема (б.а. – Емил Гъргоров) играеше със счупена ръка, аз имах травма… На пейката имахме юношите по онова време Иван Иванов, Сашо Бранеков и Петко Илиев. Но той караше всички ни да вярваме, че ще успеем да постигнем целта. На мен казваше, че иска да изляза и да дам каквото мога, а когато усетя, че болката става нетърпима, просто да го погледна. Той знаеше кога да каже добра дума и кога да се скара…
А нещо, което е било много характерно за него…
– Няма да забравя, че казваше: „Излезте и играйте. Не се страхувайте да поемете риск, дори да сбъркате. Дори да загубим, утре пак сте на тренировка, а всичко ще поема аз“.
Твърди се, че това е най-слабият отбор на ЦСКА, който е успял да стане шампион…
– Най-осакатен, да (смее се), но не смятам, че е най-слабият. Моето мнение е, че тогава имахме доста по-добър отбор от настоящия.
Това означава ли, че не вярвате, че през този сезон червените имат шансове за титлата?
– Не, не. Надявам се най-сетне ЦСКА да стане шампион, но смятам, че по онова време имаше много силни фигури, лидери и изявени индивидуалности. Сега не виждам футболисти като Велизар, Бадема, Ицо Янев…
Такъв изявен лидер ли ви липсва сега на „Армията“?
– Да, липсва изявен лидер в състава. Честно казано, ми липсват и малко повече български футболисти. Много се радвам, че Саша Илич наложи Християн Петров, който се справя чудесно. Турицов вече е доказана величина, но може би скоро ще дойде време да бъде продаден. Надявам се скоро често да виждаме на терена Асен Дончев, който за съжаление се контузи. Лично аз очаквам повече от Станислав Шопов. Знам, че това момче разполага с огромен потенциал. Гледал съм го още преди да замине за Нидерландия, когато бе в юношеските формации на Ботев Пд. Тогава играеше срещу 2 години по-големи от него и сам ги побеждаваше.
Как оценяваше есента на ЦСКА?
– Като резултати – отлично. Класирането говори само по себе си, но аз искам да виждам малко по-офанзивен и смел ЦСКА. И това не е само от последните няколко месеца. Не знам защо се твърди, че ние сме били най-слабият отбор, спечелил титлата, но ние подхващахме съперника от началото с висока преса и до 15-20-ата минута вече бяхме отбелязали гол. В последните сезони се стигна до загуби от Черно море и Локо Пловдив, които вкараха по 3 гола на „Армията“, което бе немислимо по наше време.
По ваше време и България побеждаваше Хърватска, а сега Модрич и компания играха втори пореден полуфинал на световно първенство. Това сякаш отхвърля оправданията за малката държава?
– Абсолютно. Смятам, че у нас подходът е сгрешен. И е време да спрем да обвиняваме само ръководството на БФС. Нека погледнем какво правят и клубовете. Много собственици и началници правят представителен отбор, инвестират в него, а не мислят за школата и децата се бутат на игрища с малки размери. Според мен трябва да има дългосрочна стратегия. Първо да се изгради школата, от която ще се подхранва първият отбор, а чак тогава да се мисли за него. Виждаме, че този подход в Хърватска дава резултати.
