-
-
Лудогорец наложи с годините железен режим на ценностната си система, като титлата вече е абсолютно задължение на всеки треньор, предвид огромната разлика в качеството на футболисти, добре изградената управленска пирамида и впечатляващия бюджет. Оттам-нататък започват истинските критерии за успех или провали и те вече близо десетилетие са свързани с евротурнирите. Тук също някои неща се приемат за даденост, като влизането в групите на Лига на конференциите е conditio sine qua non*.
Риалити чекът за треньорите започва с квалификациите за Шампионската лига и ако Лудогорец се срине в опита да влезе в лигата на богатите, то системата логично го изхвърля от Разград. Такъв бе и последният случай с Георги Дерменджиев, който след 2:7 с Карабах трябваше да напусне Лудогорец. Във втория си мандат Ивайло Петев пропадна с две стъпала – първо квалификациите за ШЛ, а после и за Лига Европа, но след като бе разгромен в Лига на конференциите с 1:7 от Нордселанд вече нямаше място в клуба, като раздялата дойде през октомври. Симпатичен треньор като Валдас Дамбраускас също трябваше да напусне, като неофициалното му предизвестие бе връчено с отпадането от Малмьо в плейофа за Шампионската лига, дошло след епиките с Олимпиакос. Домакинската загуба от Цървена звезда и ремито с Мидтиланд в групите само подпечатаха уволнението. Самите Дамбарускас, Шимунджа и Петев във втория си период дойдоха в началото на календарната година, когато предшествениците им се провалиха в груповите фази на евротурнирите. Ръководството на Лудогорец обаче ясно е демонстрирало, че всеки треньор заслужава своя шанс в битката за Шампионската лига и тогава броенето започва, а дали е обратно, или в бъдещето зависи точно от ШЛ.
* conditio sine qua non – термин от римското право, означаващ условие, без което не може
Източник: „Мач Телеграф“
