-
-
Шефката на Пирин Благоевград Ива Уорън, даде интерю за Дарик , в което разказа повече за проекта на „орлетата“, както и за трансферната политика на клуба.
– Госпожо Уорън, доста се шуми около Пирин в последно време. Интересни трансферни новини има. Ще продължите ли и в следващите дни?
– Да, благодаря за възможността да разговаряме. Имаме възможност този сезон да направим нещо добро в Пирин и се надяваме да зарадваме публиката.
– Доста се шуми около евентуалното завръщане на две бивши „орлета“ Николай Бодуров и Станислав Манолев. Има ли развитие?
– Не мога да потвърдя това в момента. Но много се надявам те изберат Пирин отново и се завърнат там, където им е мястото.
– Усеща ли се по-позитивна атмосфера в града? Когато повечето отбори говорят за по-скромно представя догодина, при вас като че ли се случва точно обратното.
– При нас нещата се случват по правлиния начин. От миналата година имаме един начертан план, който се надявам да следваме и много се радвам, че въпреки обстоятелствата продължаваме да го следване. Както за всички, така и за нас пандемията беше много труден период, но най-важното бе да останем живи и здрави. Сега, важното е да зарадваме феновете на Пирин и и да имаме добър сезон.
– Успяхте ли да спасите голяма част от бизнеса или от средствата след пандемията?
– Откакто ние сме тук Пирин винаги е бил финансово стабилен клуб. Където имаше възможност сме кандидатствали. Но в този труден момент взехме решение да задържим целия персонал, да не намаляваме заплатите, за да можем да си дадем един по-добър старт, когато тръгнем.
– Дори Лудогорец намалиха възнагражденията. Вие трудно ли устояхте на това изкушение?
– Водихме разговори всяка седмица, за да преценим кое е най-доброто за клуба. В трудни моменти се разбира дали една компания е финансово стабилна, дали един клуб има бъдеще. Аз взех решението, че независимо от обстоятелствата, че ние ще издържим и няма да намаляваме заплатите.
– Първенството във Втора лига бе прекратено. Това ли бе вашето желание?
– Трябва да призная, че това бе по-добрият вариант за нас. Това бе официалното желание на клуба, както и на повечето клубове във Втора лига. Говорихме с колегите и директорския състав. Цяла седмица обсъждахме нашето решение. Изразихме подкрепа шампионатът да бъде прекратен. Независимо от решението, което се взема, ние щяхме да го прекратим. Важното е да сме живи и здрави.
– Вашият клуб инвестира и в инфраструктурата. До къде сте?
– За мен и много важно, както и за целия клуб, е да имаме инфраструктура, която да отговаря и на играчите, които искаме да вземем. Когато един човек идва на гледа мач и води децата си, аз искам той да се чувства комфортно на стадиона. Гледката да е добра, тревата също. Административната сграда да изглежда добре. И самият отбор да играе добре. Инвестираме и в школата. Текат основни ремонтни дейности на ст. „Христо Ботев“. Административната сграда е почти готова. Днес поръчахме допълнителни седалки за секторите. В „Рила“ строим пет терена пълен размер, строим изкуствено игрище. Строим и още една сграда в Благоевград, в която да бъдат настанени хората от отбора. Имаме си и ресторант. Искам Пирин да бъде един затворен цикъл, където можем да контролираме стандарта на играчите, юношите и женския отбор. Вече официално си имаме и женски отбор – „Пирин лейдис“. От следващия сезон ще се пуснем в шампионата на БФС. Търсим мениджър и кондиционни треньори.
– Мистър Фини успя ли да се адаптира вече към България?
– Това е човек, който супер бързо свикна със ситуацията. Говори вече български. Опитва се да учи думи. Има желание за комуникация. Разбира се добре с момчетата. Благодарна съм, че той прие предизвикателството от Северна Ирландия да дойде при нас. Заедно можем да постигнем много.
– Вярвате ли, че след време ще може от вашата школа да излезе новия Бербатов?
– Да, аз нямам никакво съмнение в това. Югозападна България винаги е било място, от което излизат талантливи момчета. Публиката още този сезон ще видят момчета от първия отбор. 4-5 момчета ще бъдат в първия отбор. Искаме да направим тим, в който опитните да помогнат на младите да израстнат.
