-
-
В последните 10 години несъмнено Лудогорец винаги е бил отборът у нас, който е имал най-дълга скамейка. Това помагаше изключително много на „орлите“ в битката им на два фронта. Особено отчетливо това беше при двете влизания в групите на Шампионската лига, когато в първенството и в Европа играеха два различни състава. В последните сезони обаче това се промени, най-вече заради грешки на трансферния пазар, и някои от титулярните футболисти станаха абсолютно безалтернативни. Това беше забелязано от шефовете на Лудогорец и през зимата в Разград беше направена мащабна селекция, като дойдоха 7 нови – Рик Джонатан, Спас Делев, Жан Карничник, Симон Слуга, Матиас Тисера, Дени Групер и Тиаго, като последните двама дори още не са играли в официален мач. Всичко това позволи на Анте Шимунджа да разполага с широк състав, в който наистина конкуренцията е огромна, а голям футболист като Вандерсон дори не влиза в групата. Същото важи и за друг класен играч – Жордан Икоко.
Срещу Ботев Пд Шимунджа изненада всички, като остави на пейката всичките си национали с изключение на Оливие Вердон, който записа само няколко минути за Бенин, преди да получи лека травма и да се прибере в България. Извън състава останаха Жан Карничник, Кирил Десподов, Доминик Янков, Спас Делев и Пиерос Сотириу. С изключение на Доминик, всички останали са повече от важни за Лудогорец. С този си ход Шимунджа постигна две неща – първо, заложи на футболистите, с които е работил неизменно в последните две седмици и ги е готвил за дербито срещу третия в класирането. И второ – изненада изключително много своя опонент Азрудин Валентин, който е готвил своите играчи да спират Сотириу, Десподов и Делев, но в крайна сметка срещу него излязоха футболисти с различни характеристики като Рик Джонатан, Бърнард Текпетей и Матиас Тисера. И видяхме какво се случи – „зелените“ атаки следваха една след друга, а трите попадения паднаха по различен начин – първото на Текпетей след разиграване, второто на Вердон, след заучено изпълнение на корнер и третото на Каули, след впечатляваща контраатака. Всъщност Лудогорец можеше да вкара и още голове, но гредата, липсата на точност и намесите на Георги Аргилашки ги спряха.
Шимунджа има два довода в своя полза. Първият е, че е крайно време той да види в действие във важен мач футболисти като Тисера и Рик, които до момента имаха епизодични изяви. И вторият – след като отборът му има комфортен аванс на върха, изглежда съвсем логично да даде почивка на своите национали. Те са пътували много, тренирали са на различни натоварвания, играли са различно време в мачовете, получили са различно време за възстановяване. Например Десподов, Делев и Доминик бяха в Катар, като първият изигра 160 минути в двата ни спаринга, Спас – 68, а Янков – 14. С Карничник ситуацията беше сходна – той записа по 45 минути в контроли на Словения в Катар с домакините и Хърватия. Сотириу изигра 168 минути за Кипър срещу Естония в две срещи в Лигата на нациите. Първо пътува от България до Кипър, след това от Кипър до Естония, след това се върна в Кипър и после пак дойде в България. Хиляди километри само за няколко дни. Анте Шимунджа знае, че всичките му национали дори не са настроени за мачовете от Първа лига, като започнаха нормални тренировки в четвъртък, само 3 дни преди домакинството на Ботев Пд.
Срещу „канарчетата“ Шимунджа рискува. Ако Лудогорец не беше победил, той щеше да е много критикуван за своя избор да остави националите на пейката. Но сега словенецът разбра нещо съществено – че той наистина може да разчита на футболистите, които до момента по една или друга причина получаваха по-малко игрови минути. А това е много важно за него, тъй като само след няколко месеца важните мачове ще са през три дни, а не като сега – по веднъж на седмица. И той трябва да разбере на кои може да гласува доверие.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
