-
-
Българският футбол е на аварийни светлини. Националният ни отбор се класира за последно на голям форум през 2004. Тогава нашите допуснаха три поражения при голова разлика 1:9. Успехите на клубно ниво също вече са мираж. Последният мохикан Лудогорец не повтаря представянето от предишните сезони. Тоталната изненада – МОЛ Види бе последвана от 2 поредни поражения в групите на Лига Европа.
Столичните грандове отдавна не са това, което бяха – както по света, така и у нас. В последно време сме свидетели на раздвижване и в двете редици, но разликата с шампионите в материална база и качество на единиците все още изглежда значима.
Това са топ отборите ни в момента. Лудогорец, ЦСКА и Левски. Броят на българите, които започнаха като титуляри за тях миналия уикенд е… 6!
По двама нашенци в отбор. В дербито между „зелени“ и „сини“ ситуацията е дори още по-стряскаща, защото само един сънародник се появи в игра като резерва – Станислав Иванов. Останалите 5 смени дадоха шанс за изява на чужденци. А най-плашещото е, че тези клубове демонстрират сериозна разлика в класите с останалите в Първа лига.
Традиционно силни отбори като Ботев (Пловдив), в които от скоро се набляга повече на играчи от България, трудно се добират дори до евротурнирите.
Къде грешат родните футболисти? Кое е слабото място на футбола ни?
Навярно, ако 100 фена се съберат в една стая, затворят очите си и преброят заедно до 3 – всички ще изрекат в един глас „школите“.
У нас от години не се инвестира правилно в спорта, не само във футбола. Да, той е отражение на ситуацията в държавата – парите не стигат. Редица подрастващи тренират в порутени зали, пълни с влага и оборудване от соцвремената. Да, построиха се някои модерни съоръжения. Имаме чудесната „Арена Армеец“, където освен спортни събития можем да присъстваме на концерти или на преброяване на бюлетини. Но ползва ли се от школите? Има и положителни примери, но цялостната картина е такава.
Спадът в развитието ни е стряскащ. Вече младежките ни формации губят от Люксембург. У дома и навън. На футбол. Мъжете пък се завърнаха от Великото херцогство с „хикс“ (1:1, 10.10.2017).
Нивото на детско-юношеския футбол у нас не се понижава – останалите се развиват. Клубовете от Западна Европа отдавна работят с цял треньорски екип за всяка отделна възрастова група. Помощници, треньор на вратарите, кондиционен, психолог, анализатори… Мачовете се заснемат с дрон. Работи се индивидуално за развитието на бъдещите играчи. Тук масово се избира специалист, който отговаря за цял набор.
Той трябва да научи всяко хлапе поотделно на индивидуална техника, на тактическа подготовка, да се грижи за физическото му и психическо състояние, за режима, да изгради строго определени навици. Трудно.
Стратегията на юношеския футбол у нас е остаряла. Започнахме да се съмняваме дали има такава…
Поведението на талантите ни напоследък повече скандализира, отколкото вдъхва доверие у бъдещето на националния ни отбор. Да спазваш режим вече е грешно. Тийнейджърите, които не ходят по клубове със съотборниците си са заклеймявани. Картинката на бъдещ професионален спортист с уиски и наргиле в ръка – в малките часове на денонощието, вече не ни прави впечатление. Срамните поражения не водят до смирение и промяна, а до викове по летища.
Лош пример се дава и по време на детско-юношеските мачове. Родителите постоянно подвикват по съдиите, а понякога треньорите им пригласят. Винаги има претенции. Сякаш резултатите от тези срещи са важни, а не развитието на младите таланти. Често виждаме как футболисти от Първа лига си изкарват лесно жълти картони. Не само заради ненужно груба игра, но и след успорване на съдийски решения. Вредни навици, на които би трябвало да се обръща по-сериозно внимание от рано.
Проблемите в школите и като цяло във футбола у нас не могат да бъдат изброени в един материал. Ако не се действа, успехите ни от 1994 ще ни топлят още дълго, а дори само класиране на голям форум би било непосилно. Разликата между грандовете ни и останалите отбори, които разчитат на местни футболисти, ще нараства. Броят на българите в топ отборите у нас ще намалява. Успехите им в Европейските клубни надпревари – също.
Източник – Топспорт
