Треньорът на ЦСКА-София – Томислав Стипич – продължава да бъде абсолютна загадка за феновете на червения клуб, както и за футболната общественост изобщо. Оказва се, че миналото на хърватина е пълно с приключения, загадки и авантюри, достойни да се опишат в сюрреалистичен роман.
Самото начало на треньорската му кариера е удивително. Тя започва през 2010 година като наставник на формацията U17 на Инголщад. С една малка подробност – за да се издържа, Стипич е принуден през нощта да работи като автомонтьор в завода на една от най-популярните марки коли в света. Смените на Стипич в завода продължават до 10 часа преди обяд, следват четири часа почивка и тренировка с младежите. Този режим продължава три години, след което треньорът вече е назначен да поеме втория отбор на Инголщад.
През 2019 година изглежда, че Стипич ще направи пробив в големия футбол, след като е назначен за треньор на швейцарския гранд Грасхопърс. По това време той е начело на Айнтрахт Франкфурт U19 и предложението на швейцарците звучи като идеален шанс да влезе сред „големите“.
„Тогавашният директор на Айнтрахт – Фреди Бобич – ме предупреди да не ходя в Грасхопърс, аз обаче не го послушах. Толкова голямо бе желанието ми да изляза от зоната си на комфорт при младежите“, разказва Стипич пред сайта nzz.cn.
Фреди Бобич, бивш шеф на и на българския Черноморец, се оказва прав. Авантюрата на Стипич се превръща в пълна катастрофа. Хърватинът престоява на поста само 34 дни, в които изиграва пет мача и не печели нито една победа. Истината обаче е, че вината не е негова – отборът се намира в сериозна криза, президентът, който го е поканил на поста, подава оставка. Следващият веднага уволнява Стипич, за когото това е страхотен удар.
„Постигнахме напредък. И също така трябва много ясно да се каже, че моето уволнение нямаше никакви спортни причини. Новият шеф ме увери, че със сигурност ще остана треньор до края на сезона. Но изведнъж всичко свърши. Това ме удари силно, изпитах нечовешки емоции“, разказва Стипич. В резултат на това той прибягва до помощта на психолог, за да си върне менталното равновесие.
Преживяването в Швейцария е нищо в сравнение с това, което се случва три години по-рано в Китай. На 7 ноември 2016 година той застава начело на Нантонг Жиюн. В същото време се договаря с местната федерация да наглежда и подготовката на младежкия национален отбор на Поднебесната империя.
„Още в началото стана ясно, че нямам бъдеще там. Президентът ме извика и ми каза, че не може отборът да тренира само два пъти на ден. Трябва да е четири пъти, като първата тренировката да е в 6 часа. И така футболистите тичаха сутрин в снега“, спомня си Стипич. Пълният шок обаче настъпва преди гостуване в мегаполиса Гуанджоу. Случва се така, че точно в този ден Стипич остава без личния си преводач.
„Влязох в един ресторант и си поръчах супа. Оказа се, че тя съдържа не само змийско месо, но и месо от костенурка и куче. Не исках да повярвам, но за съжаление ми показаха мъртвите животни. Веднага повърнах и не можех да ям осем дни. Бях само кожа и кости“, припомня си треньорът на ЦСКА-София.
Стипич чистосърдечно си признава, че е заминал за Китай единствено и само за пари. „Нуждаех се от средства. Но след случката в ресторанта си поставих за цел – да направя кариера в европейския футбол“, завършва разказа си Томислав Стипич./ „Мач Телеграф“.
