Вече няколко пъти обръщахме внимание, че зашитата на Левски през есенния дял на сезона не беше на ниво. Особено до идването на Станимир Стоилов. Първата суха мрежа дойде чак в осмия кръг срещу ЦСКА 1948 – 0:0 на „Герена“. Завръщането на Мъри обаче подобри нещата. През зимата почти цялата отбрана бе обновена, а едно от малкото непроменени лица в нея остава капитанът Николай Михайлов. И заслужено, защото той си вършеше най-добре работата в сравнение с четиримата, които най-често оформяха защитата пред него допреди 2 месеца. Не се запомниха и много груби негови грешки. Изключенията бяха голът на Локомотив Сф при успеха с 2:1 и този в последния есенен кръг срещу Берое. В първия случай обаче Михайлов се реабилитира блестящо като спаси дузпа на Пламен Крачунов и запази трите точки за Левски. Неслучайно най-често той беше избиран за играч на мача в срещите на „сините“. Показва и отдаденост към отбора, което публиката винаги най-много иска да вижда от футболистите.
Така пролетният дял завари Михайлов на върха по сухи мрежи в Първа лига. Той го дели с Красимир Костов от Ботев Bp и Иван Дюлгеров от Черно море. И тримата имат дотук по 7. Ако успее да завърши като номер 1 и след края на сезона, независимо дали еднолично, или не, ще стане 13-ят вратар на Левски с такова постижение. Той ще настигне баща си и дядо си, които по веднъж са били на първо място за сезона по сухи мрежи точно през 20 години. Бисер Михайлов прави това през 1967/68, а Борислав Михайлов – през 1987/88. И в двата сезона Левски е шампион на България.
Най-много пъти номер 1 е бил Димитър Иванков – 5 пъти, като най-внушителното му постижение беше през сезон 1998/99 – 21 сухи мрежи.
Остава да видим ще успее ли Михайлов да настигне баща си и дядо си. Предишният „син“ вратар с най-много сухи мрежи сред колегите си в Първа лига беше някогашният съотборник на сегашния капитан на „сините“ – Божидар Митрев. През 2017/18 той не допусна гол в 19 мача./ „Мач Телеграф“