-
-
Интересни преплитания има при Левски и ЦСКА-София. Съдбата непрекъснато си прави шегички с двата колоса на българския футбол, като темите се сменят често и неочаквано като в телевизионна викторина. Преди година и назад на „Герена“ бяха тихи. Преди Станимир Стоилов положението беше – каквото дойде. А сега не е така. В ЦСКА-София преди Илич – с Любо Пенев, Стойчо Младенов и дори за малко Алан Пардю, от тима се искаше максимума на максимума. А може би сега при червените е каквото дойде. Не точно така де, но е близо до истината. Отстрани изглежда, че няма стрес, няма свръхнапрежение от типа „сега или никога“. На Саша Илич никой не му задава въпроси всеки път – ама коментирайте Лудогорец, ама точките, ама титлата. Човекът си бачка и дори видът му е един такъв кротичък и свитичък, изказът му е добре премерен.
Червената футболна общност се намира в поредният „висящ“ период, в който има много сърдити, всеки дава акъл, малцина са готови да поемат отговорност и в крайна сметка никой не казва кои са приоритетите и какви са пътищата. От това треньорът само може да спечели и ако победи Левски в дербито, това ще се промени, защото онези въпроси по-горе вече ще са част от всяко негово интервю. Вече и запалянковците ще го притискат, че е призван да направи нещо голямо сега и на всяка цена.
Преминаваме плавно и към другия проблем – привържениците, или по-точно организираните. Те гордо заявиха, че снемат доверието си от това ръководство, но през годините сме ставали свидетели на корекция в отношението. Но това както и да е. От ЦСКА-София започнаха с разни глезотийки да стоплят ледовете. Всъщност това са минимум изисквания за всеки футболен гранд, ако ще и да е от Бангладеш. Опитите за нов подход, включително и към медиите са изключително много закъснели. Червени следобеди, нов магазин, нов сайт и други обещания, ако не беше този бойкот, от „Армията“ едва ли щяха да се размърдат така активно.
Ако ЦСКА-София направи супертим, както се пее в една от песните на „Сектор Г“, запалянковците ще позабравят, че отиват на порутен стадион и че шефовете действат по ловешки, че селекцията се прави от ясно кого, че всяка изгряла звезда се продава и други такива елементи от последните фенски декларации. Доказано е през годините на много места в България. Тук футболната култура на населението е особена и често голяма част от сърденето на публиката се изразява в бойкот на стадиона, тоест отлив от трибуните. Но очакването на този супертим на ЦСКА-София е нож с две остриета и всичко зависи дали феновете ще бъдат предубедени и настроени срещу поредния нов чуждестранен треньор. Гриша Ганчев през годините често е правил хазартни ходове, но този път той директно заложи всичко на опцията 50/50.
Не на малко или голямо, а на червено и черно. При червено всичко ще е цветя и рози, при черно клубът в този му вид ще бъде застрашен от нормално функциониране. Като тук правим уточнение, че понятието „нормално“, що се отнася за ЦСКА-София, е много разтегливо и хлъзгаво.
Червено при рулетката би означавало, че Саша Илич е топпопадение. Но тук стрелбата е в тъмното, защото едно е да очакваш от доказано вече име да повтори успехите си на „Армията“, друго е да заложиш на почти начинаещ треньор да направи бум. Може би единственият шанс на Ганчеви да изтеглят червената клечка е да се окаже, че са открили сръбския Станимир Стоилов, който да повтори пътя на Мъри от първия му престой в Левски. Или пък компилация със завръщането му.
Вечното дерби в неделя ще е бойното кръщене на Илич на българската сцена. Той е наясно на какъв огън предстои да се пържи, защото и София е като Белград, след дерби или си в небесата, или си по-тих от тревата. И всичко се отразява в по-нататъшната работа и в отношенията с шефовете, с феновете и не на последно място с медиите.
Колегата му Станимир Стоилов е ясен като бял ден. В момента той е шефовете, той е и феновете, а и медиите на този етап са благосклонни към първите му грешни стъпчици. Със завръщането си в Левски той обърна с хастара нагоре всичко – и клуба, и отбора, за феновете няма смисъл да коментираме, а само да отбележим, че сините записаха рекорд по продадени абонаментни карти в историята си, въпреки около 50-процентното поскъпване от миналия сезон. Очакванията към Стоилов, както и отношението ще бъдат същите, каквото и да стане на дербито в неделя. Самият треньор сам за себе си е сигурен, че следващите му месеци в Левски не зависят от резултата от мача с ЦСКА-София, нито пък от играта. Ето я разликата – сините фенове знаят, че този треньор може да прави отбор дори с безплатни футболисти, какъвто е случаят в момента. И дори да има отклонение, Левски пак ще се върне на пътя и лека-полека ще вдига нивото. А червените фенове не знаят какво може Саша Илич. Едва ли са много тези запалянковци на ЦСКА-София, които са гледали на запис мачове на Чукарички, за да си изградят някакви впечатления от това какъв аджеба треньор води червените в момента.
И накрая да слезем малко на терена. Любопитното е, че вечното дерби за първи път ще се проведе без утвърдени класически деветки в двата тима. При ЦСКА-София Бамба е по-скоро настроен да действа по-отзад, а пред него да има някой по-мощен таран. Гарсес и Назон засега няма как да бъдат под светлината на прожекторите, но пък именно такъв мач може да ги прати едно стъпало по-нагоре. В момента в червената домова книга го няма тарана тип Али Соу, Каранга, Мауридес. Именно срещу Левски обаче трябва някой от настоящите нападатели да започне да играе ролята на важния голаджия, който след време да поеме в друга посока срещу 7-цифрена сума. И после пак феновете да питат – защо продаваме, кога ще правим отбор.
Левски влиза без централен нападател по документи. Станимир Стоилов покрай мисионерските си ангажименти извън терена трябва да завърти някои идеи около нападателната линия на сините. Предимството му пред колегата Илич освен очертаващата се по-сериозна подкрепа от трибуните е и стилът на игра и способността да прави размествания и корекции в движение. Очаква се Левски пак да започне вихрено и шумно. Но напоследък играта е: ихо, ихо и пред гола тихо.
При ЦСКА-София още не сме видели някакви наченки на треньорски почерк. Но действат обратното на сините. Червените играят някак тихо и разчитат на високо КПД в последната фаза. При тях както си подават и уж няма нищо, което да грабне окото, изведнъж започва да мирише на гол.
Желю Станков/ „Тема спорт“
