-
-
Още на 13-годишна възраст, футболистът на Левски Нуно Рейш напуска дома на родителите си, за да преследва мечтата си – да стане професионален футболист. Той я постига! Но дали всичките тренировки ще му се отплатят и някой ден той успее да осъществи най-голямата си мечта – да играе за първия тим на Спортинг Лисабон. В момента обаче Нуно е важна част от тима на Петър Хубчев. Той разказа пред noticiasaominuto.com впечатленията си от България.
– Вече си две години в България. Каква е твоята равносметка?
– Всичко върви добре. Играя често, което е много важно за един футболист. Трябваше да се потрудя здраво за титулярно място. Особено в началото, когато в Левски имаше много качествени играчи. Такива на национално ниво. Трябваше да съм търпелив, да си върша работата на тренировките и когато дойде шансът – го сграбчих. Оттогава всичко върви супер.
– В личен план, как е адаптацията?
– Дойдох тук със семейството си. Това ми помогна много, защото все пак съм в непозната за мен държава и с непозната култура. Ние португалците сме много отворени хора. Обичаме да приемаме хората, докато в България е по-скоро обратното. Хората са затворени и гледат към чужденците по друг начин. Дори тези с ниска степен на образование. В първите ми дни беше малко трудно и трябваше да бъда търпелив. Ако има нещо, което не харесвам, то това е липсата на респект, но с времето свикнах и сега не ми пука особено. Адаптацията ми е добра, тази на семейството ми също. Дъщерите ми ходят на училище тук в София.
– Чувстваш ли се като у дома?
– Хората, които виждам всеки ден са супер. Тук е и Филипе Нашименто, още един играч, който говори португалски. По един или друг начин, винаги се намира човек, който да ти помогне. Градът (б.р. – София) е доста по-различен от Лисабон. Доста по-малко е, тясно дори. Също така София не е развита като Лисабон. Няма много неща за правене, освен да ходим на обяд или вечеря. От време на време ходим и на кино. Водя тих живот – тренирам и се прибирам.
– Справяш ли се езиковата бариера?
– Когато чуя някой израз или дума на български, гледам винаги да питам за значението. Моите съотборници са много търпеливи към мен и ми помагат. Най-вече с думи и изрази за ежедневието. Знам какво да кажа, когато отидем в магазина или на ресторант. Или пък тези думи, които ще са ми необходими, докато сме на терена. Но езикът е труден. Всички говорят много бързо. Ходим и на уроци по български език. Но е трудно, защото учителят ни не знае английски. Когато искаме да разберем значението на някоя дума, става много трудно. Опитвам се да прихващам неща и изрази от ежедневието. Иначе си говорим на английски, френски, испански. Има го и проблемът, че младите играчи не искат да учат английски и разговорите с тях стават много трудни.
– Това желание да научиш езика може би идва от факта, че ти си играл в доста държави и може би е важно да научиш езика, за да се адаптираш по-бързо и по-добре…
– Разбира се. Когато отидох в Белгия и бях на 19 години дори не можех да говоря английски. Тогава не си комуникирах почти с никого. Тренирах и не ходех на уроци. В Гърция се научих да говоря езика, но не разбирах всичко. Много ми помагаше капитанът ни Зека. Във Франция обаче беше доста по-лесно, защото доста от думите се препокриват с португалския. Важно е да знаеш повече думи от ежедневния живот, защото, когато отидеш в супермаркета или ресторанта, трябва да можеш да се оправиш. Срещаш хора, които не говорят английски и е възможно да стане проблем.
– Какво си запазил от престоите си във Франция, Белгия и Гърция?
– Приятелствата, хубавите спомени, но и лошите, защото те ми помогнаха да израстна. Специален момент за мен бе израстването на Метц във Франция. В тима имаше петима португалци и спортният директор по това време бе Карлос Фрейтас. Тогава бяхме на гребена на вълната. Сега, в България чувството е подобно и се надявам да спечеля нещо тук. Първенството е много трудно, защото Лудогорец има много оръжия, но ние ще опитаме. Купата може би е приоритет. Ние трябва да се опитаме да постигнем нещо, защото това е най-големият клуб в България и то с най-фанатичните фенове. Те живеят за клуба и е важно да им донесем титлата.
– В какви отношения си с феновете в България?
– Когато отборът победи, всичко е наред и ние сме най-големите. Но, когато загубим сме най-слабите играчи, които те са виждали някога. Общо взето това е тук. Тук реалността е друга. В Гърция има малка разлика. Когато феновете на Панатинайкос видят, че всички играчи са се раздали до краен предел, но отборът загуби, те ни подкрепят и ни окуражават за следващия мач. Тук не е точно така. В България можеш да тичаш, да се бориш, но ако не си постигнал победата след последния съдийски сигнал, ще те обиждат.
– Искаш ли да се върнеш в Португалия?
– Ако започнем да мислим много за бъдещето, ще оплескаме настоящето. Но защо не! Бих се завърнал в Португалия, разбира се.
– А завръщане в Спортинг?
– Няма тази идея в главата си. Знам своите възможности и възможности на клуба. Но мечтата и надеждата ми си остават.
– Какво можеш да обещаеш на феновете на Левски?
– Никога не обещавам титли, купи, победи. Това, което мога да обещая е да се раздавам на 100% и да се опитвам да показвам най-доброто от себе си.
