-
-
Футболистът на Ботев Пловдив Лъчезар Балтанов е поредният гост на Българската професионална футболна лига. Той даде интервю, в което говори за кариерата си, Ботев и освен това даде ценни съвети към младите.
– Кога разбра, че искаш да превърнеш футбола в кариера?
– Още от много малка детска възраст. Бях на 5-6 години, когато започнах да тренирам в школата на Септември. Още оттогава разбрах, че това е нещото, което искам да правя и което обичам.
– Кой е първият силно емоционален момент на терена, който помниш?
– Дебютът ми в професионалния футбол. Бях на 15-16 години, вече не помня. Все пак се сблъскваш с професионалния футбол и това е нещото, за което си мечтал, работил и си тренирал като малък, а накрая то се сбъдва.
– Какво би казал на децата, които те гледат сега и ти подражават?
– Бих казал да не спират да работят. Все пак във футбола, за да стигнеш до едно високо ниво, трябват доста лишения, тренировки, труд, усърдна работа. Да слушат треньорите, които ги тренират. Както казах преди малко, аз никога не се примирявам, нека и те не се примиряват. Да са всеотдайни и ако обичат наистина футбола, да го правят със сърце.
– Как приемаш загубите? Какви съвети би дал на младите играчи, когато загубят важен мач?
– В годините се научих с рутината, която вече натрупах, трезво да гледам нещата. Преди се ядосвах, нервирах, приемах го много тежко. Сега пак е същото, но си правя една самооценка, един разбор. После гледам общо като отбора да си направя самооценката и разбора и да подобря нещата в следващия мач.
– Как приемаш негативните статии и коментари в Интернет?
– Имало е постоянно, няма как да си харесван и обичан от всички. На мен това ми е ясно. Когато някой е малко по-известна личност, е напълно нормално да има позитивни и негативни. Гледам напред и не обръщам внимание. Всеки има право на мнение.
– Кой е най-добрият играч, срещу когото си се изправял на терена?
– Аз съм играл срещу изключителни футболисти. Като се сетя за евротурнирите, играл съм срещу Челси. Там няма база за сравнение за футболистите, които са били – Лампард, Балак, Дрогба, да не ги изреждам всички. Феноменални футболисти!
– Какво те мотивира, за да продължаваш футболната си кариера?
– Мотивира ме това, че все още съм здрав, нямам тежки контузии. Да, нямам динамиката отпреди, която съм имал, но смея да твърдя, че още мога да дам нещо на Ботев.
– Какво е сърцето? „Синьо“ или „жълто-черно“?
– „Жълто-черно“ е! Тук постигнах в зрялата си възраст много хубави успехи и усетих какво е обичта на хората. Наистина се чувствам тук като у дома си.
– Какво е чувството на стъпиш на „Колежа“ в този му вид?
– Чувството е прекрасно. На това бижу, което виждаме тук, си пожелавам да виждаме оттук насетне само позитивни резултати и всеки път феновете да си тръгват с усмивка от стадиона.
– Какво е за теб Пловдив?
– Както са казали: „откъдето е жената, там е и родата“. Така се случи и при мен. Наистина бе случайно, защото ние не се запознахме в Пловдив, а в София. Така се стекоха обстоятелствата, че аз заиграх в отбора, който е любим на нейния баща и на нея и толкова години се задържах тук. Тук в Пловдив се роди и моята дъщеря и аз съм, както се казва, наполовина пловдивчанин.
– Играл ли си на други позиции?
– Играл съм на почти всички позиции по терена. Играл съм съм като офанзивен халф, като нападател, крило, бек. Даже с отбора на Левски през 2009 г., когато станахме шампиони, изиграх доста мачове като десен краен защитник. Не ми е пречело, където и да съм играл, съм давал всичко от мен.
– Водиш ли си лична статистика?
– Картоните със сигурност не са малко, може би са доста. Головете мисля, че за един дефанзивен полузащитник имам добра статистика за позицията, на която играя. Мисля, че може да са поне 50 головете в кариерата ми. За дефанзивен халф мисля, че не е малко, но не съм запознат точно колко са.
– С кои футболисти се радваш, че си играл рамо до рамо?
– Пак мога доста футболисти да изредя, защото не е само един. Като малък подражавах много на Мечо Телкийски, никога няма да го забравя. После се радвам, че играх с него в един отбор. В силния отбор на Левски имаше феноменални футболисти, когато бях там. Когато дойдох в Ботев, също играх с прекрасни футболисти, да не ги изреждам, много са. Не мога да кажа един или двама.
– Разкажи ни някоя интересна история?
– Бяхме в Русе с отбора на Левски, играхме една контрола с отбора на Дунав. Имаше много сняг отстрани, аз направих един шпагат и влязох в едни преспи. Не можах да изляза сигурно пет минути изпод снега. Това беше доста забавна случка и имаше доста шеги после от публика и съотборници.
