Синът на Гунди: Левски е религия! Клубът не функционира правилно

0
andrei asparuhov
- -

Синът на легендарния Георги Аспарухов Андрей бе гост в „Актуално студио Дерби“ на KotaSport.com. Живеещият и трениращ деца в САЩ бивш футболист на Левски сподели мнението си за проваления мач в памет на баща му, който първо трябваше да е срещу Бока Хуниорс на 19 август, после с Милан на 11 август, а накрая се оказа, че двубой няма да има. Андрей Аспарухов в момента е в България, тъй като вече е бил резервирал билети от САЩ до София и обратно за въпросното събитие, което в крайна сметка не се състоя. След гостуването си синът на Гунди повървя по улиците на София и се спря пред фен магазина на НКП на сините, където се срещна с фенове за кратко.

Андрей, добре дошъл в България. Сюрпризира те неприятната новина, че мачът „75 години Георги Аспарухов“ в чест на твоя баща няма да се състои. Трябваше ли да промениш отпуската си и билетите за връщане в САЩ?
– В случая аз не съм важен. Първо искам да благодаря за поканата и е странно да се чувствам гост в София. Но от доста време сме извън България със съпругата ми. Не е важна промяната на нашите билети и т.н., а това, че за съжаление за втори път се отложи нещо, което, предполагам, не само ние, а и много хора го чакаха с нетърпение. По този случай искам да благодаря на всички фен клубове, които почетоха годишнината на баща ми с много по-малки като размер, но ценни тържества, книги се издадоха във връзка с неговия рожден ден. Този мач се очакваше да бъде кулминацията, но не се състоя. Жалко, защото това щеше да бъде огромен подарък за хилядите любители на футбола, а и не само на тези на Левски. Смея да твърдя, че името на баща ми не е свързано само с един клуб, а с футбола в България. И неговата 75-годишнина можеше да се превърне в едно начало на ежегоден мач или турнир, нещо, което клубове като Барселона правят всяка година.

Не мога да не те попитам за любимия ти Левски. Сигурен съм, че и на хиляди километри гледаш отбора. Ако погледнеш форумите, ще видиш, че нещата особено след отпадането от Вадуц са трагични. Не е ли подигравка с паметта на баща ти, че българите в тима се броят на пръстите на едната ръка?
-Да, гледам всеки мач. Това е една тема, за която трябва да говорим с часове. Първо, не се смятам за достатъчно компетентен да давам акъл на сегашното или предишното ръководство на Левски. Явно е, че има някакви проблеми. За мен те са в това, че трябва някой наистина да разбере какво значи отбор като Левски и да го приеме съвсем насериозно, защото организационно нещата трябва да бъдат така, че да знаеш, че влизаш в една религия, клуб, който е един от най-старите, най-големите и най-обичаните. По мое време беше най-популярният, сега не знам как са нещата. Но трябва да се отиде дълбоко в корените и да има хора, които носят тази идея в сърцата си. Провалянето на този мач, за който си дойдохме, също затвържда-8а тази моя теза, защото Левски трябваше да бъдат по-настоятелни. Организацията, която промотира двубоя, също. Нужно бе на 100% да бъде изпипано и сигурно. Това се неща, които един голям клуб не може да си позволи. Не бих си представил, че ако Аякс биха направили мач в памет на Йохан Кройф, след три седмици хората ще научат, че за съжаление Фейенорд или Манчестър Юнайтед не могат да играят. Това е част от начина, по който един клуб като Левски функционира. За мен неправилно. Това, което се прави, е недостатъчно.

Имаше някои идеи от фенклубове в България на годишнината на баща ти да бъде изигран мач с Бенфика, с който е имал паметни двубои…
– Но това пак опира до организацията. Не може да поканим Бенфика през месец май или юни. Това са неща, които трябваше да се погледнат от по-рано. Аз пак искам да благодаря на хората, които направиха много неща през тази година. Бях свидетел, изпращаха ми се планове, 80% от това се изпълни с намесата на фен клубове, организации, тръст „Синя България“ в чест на баща ми. Все пак имам надежда, че такъв мач ще се осъществи, но той не би трябвало да стане на всяка цена. Моментът се из-
пусна.

Харесва ли ти футболът в България?
– Не ми харесва, защото няма таланти, каквито имаше преди. Четох много интересно интервю на новия национален селекционер на Испания Луис Енрике, в което той казва, че трябва да избира от 78 футболисти за тима. Петър Хубчев ми е много близък приятел и го съжалявам, защото предполагам, че той от пет човека трябва да избере 20. Това е проблемът, който го има в нашия футбол. Сигурен съм, че талантите ги има, но някъде се губи връзката. Нашето ниво е много ниско. В момента националите ни, с моето уважение, играят в Русия, Полша и Турция. Да, в силни отбори, но на Изток. А когато станаха промените на 10 ноември, нашите футболисти излязоха да играят в Барселона, Валенсия, Спортинг Лисабон, Порто и Байерн. Както е в момента в Хърватска.

Виждаш ли светлина в тунела за Левски?
– Има светлина в тунела, не само за Левски, а и за другите. Ще се реши проблемът в момента, в който се оправят базите – да има достатъчно терени, условия. Не само за сините, а и за Славия, Ботев, ЦСКА и за другите. Да се даде възможност на децата да се развиват, докъдето могат. Дори да се искат пари на родителите, трябва да се знае къде отиват те. В момента спекулираме. Ако едно дете плаща 100 лева, те трябва да се знае къде отиват – ще купим пет топки, ще отидем на турнир в Германия, ще платим на по-добър треньор. Защо не? На мен треньор ми е бил Меци Веселинов. Петър Дончев също, който в момента е най-старият жив играч на Левски. Това са били имена по това време. Аз ако съм родител, ще искам детето ми да бъде тренирано от треньор, който е име. Трябва да го разберем, че днес всичко струва пари.