-
-
Синът на Петър Хубчев – Валери – сподели пред „Мач Телеграф“, че от малък е фен на ЦСКА и гледа българското първенство. Той взе наградата на баща си „Лъвско сърце“ на церемонията за „Футболист на годината“ в понеделник.
– Валери, разкажи ни нещо за себе си? С какво се занимаваш?
– В момента работя в голяма британска консултантска компания. Ще ми се да съм във футбола. Със сигурност не като футболист.
– Като треньор ли?
– Не, по-скоро в административната част. Учил съм в Англия за това и се надявам някой ден да ми се открие възможност да го работя. Завършил съм в Лондон.
– Сега къде живееш?
– Живея в София. Женен съм за сестрата на Илия Груев. Установихме се тук и сме щастливи.
– Тренирал ли си футбол като дете?
– Да, тренирах футбол до 18 години. Бях част от школата на ФШФ Франкфурт. Ако трябва да бъда честен, не ми стигна талант, за да стана футболист. Не бях слаб, но ми трябваше повече. Няма да казвам, че съм страдал от контузии и това е причината да не се получи. Така казват повечето хора, но при мен не беше така.
– Защо в такъв случай не опита в България?
– Тогава живеех в Германия и просто се насочих към ученето. Така прецених, че е по-добре за мен.
– Следиш ли българското първенство?
– Да, винаги съм го следял. Не само заради баща ми. Интересно ми е. Следях, когато той беше треньор в Поморие и след това в Берое. Харесва ми родното първенство. Няма да крия пристрастията си към ЦСКА. Аз и сестра ми сме подкрепяли винаги „червените“. Но в Европа винаги сме подкрепяли българските отбори. Като българи, които живееха дълго в чужбина, мога да кажа, че винаги сме подкрепяли и пазили българското. Когато роден тим играе в евротурнирите, сме му стискали палци. Независимо дали е Локо Сф, Левски, Литекс, Лудогорец и т.н.
– Как ще коментираш конкуренцията в Първа лига през този сезон? Очертава се до последно битката за титлата да е завързана…
– Да, така е. Колкото е по-голяма конкуренцията, толкова е по-интересно. От няколко години наблюдаваме, че ЦСКА успява да се противопостави на Лудогорец. В крайна сметка обаче титлата отива в Разград. Това може да е само от плюс за всички. Мисля, че Лудогорец също имат интерес да е по-равностойно първенството. Черно море, Локо Пд и Левски също се представят на едно добро ниво и това може само да ни радва. Стилът на Левски при Николай Костов, а и преди това при Станимир Стоилов много ми харесва. Бяхме на стадиона, когато миналата година „сините“ играха срещу Айнтрахт. Представиха се на едно добро ниво. Гледах и другите мачове на отбора. Играят атрактивен футбол.
– Как реши да станеш привърженик на ЦСКА?
– Просто така се случи. Като малък попаднах на един мач и нещо ми хареса. Не помня вече какво е било точно. Може и някой играч да ме е впечатлил и това да е причината. Държа да кажа, че аз може да съм от ЦСКА, но в мен няма никаква омраза към другите клубове и най-вече Левски. За съжаление, това го виждаме доста често в други хора и по стадионите. Мечтая си нещата да станат като в Германия и феновете на двата отбора да ходят и да гледат мачовете заедно. Без значение от клубната им принадлежност. Не искам да гледам буферни зони.
– Когато беше в Германия, често ли посещаваше футболните мачове? От кой отбор си?
– Фенове сме на Айнтрахт. Там е по-различно чувството да отидеш на стадиона. Атмосферата е много по-различна от тази тук.
– Да поговорим и за баща ти. Как се чувства той?
– По-добре е. Не е тайна, че за да се излекува напълно ще му е нужно време. Той е доста физически активен. Прави си разходки и спортува умерено. Лечението ще продължи още време. Той е силен характер и ще премине и през това.
– Всички му стискаме палци и му пожелаваме по-бързо да се излекува.
– Благодаря! Винаги съм знаел, че е силен и ще се справи. Не искам да се замислям какво му минава през главата. Доста е коварна болестта. Изцяло в Германия протича лечението му. Бих искал да кажа, че Стилиян Петров е един уникален човек с много голямо сърце. Видяхме наскоро, че събра много хора на стадиона. Помага със съвети на баща ми и му свалям шапка.
