Реакциите от феновете на Левски, които самозабравилият се политик Костадин Костадинов си позволи да нарече еничари, продължават да валят една след друга. Ето какво написаха от Фейсбук страницата „Сини инициативи“:
Снощи отново бяхме свидетели на наша, левскарска европейска вечер. Време беше щастието да ни се усмихне и усмивките отново да грейнат на лицата на левскарите. С приповдигнато настроение очакваме мачовете с Айнтрахт и вярваме, че момчетата ще излезнат на терена пределно мобилизирани, и ще дадат истинска битка на германците. Снощи видяхме отбор и публика в една левскарска симбиоза, българи и чужденци, като едно цяло, което не можеше да не даде краен успех.
Въпреки, че левскарите имаме определени различия по това, кой и как трябва да управлява любимия ни клуб, то всички зааедно заставаме рамо до рамо на стадиона, закърмени сме с общи ценности и идеали.
За това няма как да подминем изказванията на „политикът Копейкин“, известен на много малко хора и като Костадин Костадинов. Този политик в коментар си позволи да нерече левскарите „еничари“, за това, че група наши фенове проявиха своя гражданска позиция по един наболял проблем. Очевидно за другаря Копейкин, гражданска позиция може да е само когато нахлува той и неговите съмишленици в държавни и общински институции, и когато поругават фасадите на европейски такива. За съжаление, този човек е лидер на третата по брой депутати партия и може би смята, че депутатският имунитет му позволява да нарична милиони българи „еничари“ и да заплашва са лагери. Декомунизцията е един започнал и категорично недовършен процес в България, като протакането му води само и единствено до разделение на обществото и поява на елементи като Копейкин, а преди него и други, наричащи се „Бялата Златка“ и т.н. Вероятно като част от този недовършен процес е и шикалкавенето на държавни и общински институции по решаване на важни въпроси, свързани с премахването на всички символи на най-мракобесния режим, довел до унижаване на икономиката, културата, науката, образованието в България преди почти 80 години. Декомунизацията е необходима сега, утре вече ще е късно. Левски като клуб твърде много е пострадал от репресиите на съветските безродници и техните български слуги. За това е напълно нормална и очаквана реакцията на левскарите по този проблем.
Само ще напомним на Копейкин, че в четвъртък, на 300 метра от МОЧА, ще се играе мач и 40 000 левскари ще са там, и няма да са никак толерантни. МОЧА ще бъде премахната, дали по един начин или както обича Наско Сираков да се изразява „камък върху камък няма да остане“. Това ще се случи и никакви „политици“ няма да спрат този процес. Естествено, уплашен от реакцията, „политикът Копейкин“ изтри изказването си, което за пореден път доказва, че неговата дума девалвира по-бързо от руската рубла.
Нека си пожелаем още еврпейски вечери, здрава битка в мачовете с Айнтрахт и нека „футболният Господ“ ни върне това, което ни взе в предишните години.
Само Левски!