Много от конкурентите в първенството започнаха да отписват Левски на фона на кризата със собствеността. От Локо (Пд) не спират да тръбят колко са уверени, че ще елиминират „сините“ в полуфинала за Купата на България. И ако това е в стила на Христо Крушарски, чийто оптимизъм е пословичен, то Гонзо, Бруно Акрапович и футболистите може да са малко по-умерени.
От другата страна Хубчев не обелва и дума и предпочита да говори на терена. Има сериозни проблеми и му е изгодно да е в ролята на аутсайдер, но това в никакъв случай не е правилна позиция. Дори ранен, грандът от „Герена“ е футболна институция, която не бива да бъде принизявана до нивото на местни провинциални съперничества. Футболистите не са немощни социално слаби. Феновете отдавна им показаха, че са на място, на което живуркането от заплата до заплата не е водещ екзистенциален принцип. Единствено Нуно Рейш от титулярите си тръгна по време на кризата с пандемията и каквито и спортно-технически проблеми да има треньорският щаб, те не са кой знае колко по-големи от тези на противниците. Още повече, че емоционално Левски е в окото на бурята и трудно ще се стресне пред лицето, на който и да е български тим.
Дербито с Лудогорец ясно ще покаже какво е моментното ниво на отбора, но резултатът в него в никакъв случай не може да е фатален. Напротив, на него може да се гледа само като на репетиция за сериозните представления, които следват. А те на този етап се очертават да са именно с Локо (Пд) и ЦСКА-София в битката за Топ 3 и в турнира за Купата. „Черно-бели“ и „червени“ може да не са за подценяване, но и няма как да всяват страх.