-
-
В началото на кампанията Петър Хубчев имаше доста трудности по избистрянето на титулярен състав. За това говори и фактът, че едва в 10-ия кръг срещу Славия той повтори една и съща единайсеторка в два поредни шампионатни двубоя. И докато в защита и в халфовата линия по-голяма част от нещата бяха изчистени и рокади се налагаха само заради травми, то нещата в предни позиции не стояха така. В началото на върха на атаката бяха въртени голмайсторът на миналия сезон Станислав Костов и взетият под наем от австрийския Рапид Виена Дени Алар. Едната опция пред Хубчев обаче отпадна, тъй като дългото време, в което благоевградчанинът игра с травма, най-накрая си каза думата и той влезе в лазарета. За треньора едната въпросителна обаче бе заменена с друга заради продажбата на Давиде Мариани. Човекът, който в началото на кампанията не само че бе най-добрият офанзивен халф в отбора, но и водещият му реализатор – в 6 срещи в първенството и Лига Европа имаше 6 попадения.
В 5-ия кръг на първенството Хубчев опита конфигурацията с 21-годишния холандец Найджъл Роберта на върха на атаката, а от двете му страни Станислав Иванов и Паулиньо. Тогава Левски прие Берое на „Герена“, а резултатът 1:3 показва, че идеята му не сработи. След един мач обаче той се върна на нея – при 1:0 над Локомотив Пловдив. И след този двубой треньорът повече не пипна триото. А то започна да се развива и му се отблагодари с голове във всички срещи след това. Срещу черно-белите се разписа Роберта. При 2:2 срещу ЦСКА-София вкараха холандецът и Станислав Иванов, а Паулиньо се отличи с асистенция към юношата на клуба. При 3:0 над Черно море имената и на тримата светеха на таблото още преди да е изтекло първото полувреме. При 2:0 срещу Славия Стаси бе сред голмайсторите, а в съботното домакинство на Ботев Враца (3:1), той даде една асистенция, Паулиньо друга, а бразилецът и Роберта бяха и сред голмайсторите.
Тримата се допълват по много интересен начин. Холандецът не е типичен централен нападател. По време на юношеските си години той е играл като крило. Затова и не му е чуждо да се изтегли на фланга, да получи топката и да преодолее защитник 1 на 1. Наред с това показва и някои черти на таран – срещу Ботев Враца изигра положението за гола отлично – меко овладяване с лице към вратата, а след това, останал сам срещу стража, стреля над него.
Паулиньо безспорно е най-изобретателният футболист на Левски, той е и най-острият. Неслучайно е и най-фаулиран от противниците. Когато той бъде спрян, коефициентът на полезно действие на сините в нападение спада драстично. Но когато пробивите му тръгнат – не само по фланговете, а и през центъра, играта на Левски е съвсем различна.
Станислав Иванов има добро движение между линиите. Не е толкова силен „ек на ек“, но за сметка на това умее на скорост да използва празните пространства и да завършва – типичен пример е голът му срещу Славия. Той е и доста полезен в дефанзивен план – винаги помага на Живко Миланов.
Нападателното трио на сините е вкарало 16 от 25-те гола на отбора в първенството. Това прави 64 процента от попаденията. Никак нелош показател, още повече че Мариани (4 гола) вече го няма.
И докато тризъбецът на Левски се доказа, то Хубчев все още има дилеми кой да постави зад него. Засега сякаш треньорът няма ясен отговор и върти Мазурек и Нашименто. Това е пост, от който зависи много – както играта в атака, така и контролът над топката и задаването на темпото. Очевидно е, че по последните два компонента на Левски му трябва още много работа – пролича си и срещу Ботев Враца. Но по-важното е, че онзи ден на „Герена“ сработиха смените. И по-точно тази с пускането на Нуно Рейш като дефанзивен халф. Ход, който тепърва ще бъде използван от Хубчев и който може да даде искания резултат по отношение на сигурността в средата на терена и пред собствената врата.
