„Сините“ близнаци: С Левски сме и в най-тежките моменти, дължим всичко на клуба и феновете! Някои прекалиха и прекрачиха границата

0
Снимка: levski.bg
- -

Двама от лидерите на Левски – Борислав и Радослав Цоневи – направиха равносметка на отминаващата 2021 г. Ето какво споделиха близнаците в интервю за „България днес“:

– С какви чувства изпращате 2021-а?

Борислав: С добри чувства. Най-важното за мен и Ради е цялото ни семейство да е живо и здраво. Ние също. Радвам се, че участвахме във всички възможни мачове за „Левски“ този полусезон.

Радослав: С позитивни чувства. Стартът на годината не беше много добър за мен в професионален план. Надявам се през 2022 година да имам само хубави моменти.

– Краят на годината винаги е време за равносметка. Каква е вашата?

Б: Трудна година за нас. Бяхме контузени в началото. В професионален план не ни се получиха много добре нещата, тъй като в началото се възстановявахме от операции. Тепърва влизахме във форма. Накрая имахме добри резултати с отбора. За националния изиграхме хубави мачове, дебютирахме и двамата. Надявам се следващата година да сме здрави и да жънем по-големи успехи.

Р: Когато започна тази година, си поставих за цел да се излекувам и възстановя напълно. Също да играя във всички мачове без никакви здравословни проблеми. Последните три-четири месеца нямам изпуснат двубой. Това беше голямата ми цел за 2021-а. Тепърва ще си поставям по-високи.

– „Левски“ отново мина през много тежки моменти. Кога беше най-трудно?

– Б: То още не се е разминало всичко напълно. На подготовката през лятото беше най-тежко. Тогава не бяхме взимали заплати от 4-5 месеца. Бяхме останали минимален брой играчи, нямахме лагер. Някои нямахме договори. Не се знаеше какво ще се случва с клуба. След тежки контузии с Ради – не бяхме играли близо година – доста тежки решения трябваше да взимаме. Не ни беше лесно, но се радвам, че нещата се оправиха. Бяхме сигурни и затова останахме.

– Р: Най-трудно със сигурност беше по време на подготовката, когато тренирахме и играехме в приятелските срещи малка група играчи. Повечето от нас бяха и без договори. Радвам се, че това нещо премина. Надявам се в бъдеще нещата само да се подобряват.

– През пролетта „Левски“ оцеля заради морала на част от играчите. Не си тръгнахте, когато нямаше пари. Кое беше това, което ви задържа?

Б: Пролетният полусезон завърши по добър начин за нас с няколко победи. Като цяло не беше приятно, защото доста хора – повечето от чужденците – си тръгнаха заради неизплатени заплати. С Ради искахме да останем в „Левски“ в най-тежкото положение, тъй като винаги ни е подавал ръка. Израснали сме тук и дължим всичко на този клуб и на феновете. В най-трудните моменти е нормално с нашето възпитание да искаме да останем и да помогнем.

Р: Това е „Левски“! Заслугата е на феновете, ръководството, което виждахме, че прави всичко възможно да стабилизира нещата. Те бяха нашата мотивация. Също така треньорът Живко Миланов, който остана и помогна на клуба в този толкова труден момент. Ние се чувствахме длъжни да сме част от този оздравителен процес. Дадохме всичко от себе си.

– Пропуснахте голяма част от пролетта заради контузиите ви. Колко трудно беше да гледате отстрани и имаше ли момент на отчаяние?

Б: Имахме много труден период, но вече сме го позабравили. Имаше тежки моменти не само в професионален план с „Левски“, а и лични. Не се чувстваш човек все едно, когато не тренираш, не си с отбора, не си пълноценен. Това те убива всеки ден. Радвам се и съм горд, че с Ради се върнахме във форма и показваме все по-добри игри. Мисля, че лошото вече е зад гърба ми. Преодолял съм го и сега мисля само позитивно. Дано пролетта сме само с хубави емоции. Ако може, да спечелим нещо с нашия любим отбор.

Р: Най-трудните моменти за нас бяха на подготовката в Хърватия. Тогава отборът всеки ден тренираше по два пъти, играеха мачове. Ние бяхме в етап, в който почти ни забраняваха да вдигаме натоварванията, а много ни се искаше. След това беше тежко да гледаш отбора как играе в някои мачове, в които не се получаваха нещата. Искаш да помогнеш, а не можеш. Тези неща ни мотивираха още повече да сме по-сериозни, когато се върнем. Да помагаме.

– Феновете не спряха да ви подкрепят по време на възстановяването. Това колко важно беше за вас?

Б: Изключително важно. Още когато се контузихме, получихме безброй обаждания и съобщения. В началото на сезона, когато Ради пак се контузи, загубихме първите четири мача. Аз също не се усещах в най-доброто си състояние. Имах физически проблеми, но нямаше как да не играя. Не можех да дам всичко от себе си, тъй като не бях в оптимална форма и това много ме дразнеше. Във всеки един момент на терена след мач и в социалните мрежи феновете винаги са ни подкрепяли. Безкрайно им благодаря, много сме задължени.

Р: Голяма мотивация беше за нас да се върнем и да сме на нивото, на което сме били преди. Много им благодарим за тази тяхна подкрепа. То се видя, защото ние малко рискувахме и избързахме с възстановяването. Още на шестия месец и половина от операциите играхме. Не се пестяхме в единоборствата, тренировките и мачовете. Не само заради нас самите, а и заради тях го направихме.

– Подсъзнателно имаше ли страх в първите мачове след контузията?

Б: Завръщането с гол беше приятен момент. При нас думата „страх“ не се използва. Няма как да ни е страх от нещо след тежките моменти – не само контузиите, и в живота сме се сблъскали с доста трудности. Това ни е направило доста силни. Няма как да ни е страх от една контузия или мач. От тази гледна точка нямаше проблеми.

Р: При Боби се получи много добре. Още с влизането си в първия мач след 15 минути вкара гол. Така пада един товар, който си носил дълго на гърба си. При мен по същия начин. Влязох с „Черно море“ за последните 25 минути. Подадох за един от головете и спечелихме мача. Преди това имах някакви съмнения дали ще съм пълноценен. Дали няма да изглеждам смешно, да се пазя в единоборства и т.н. Но когато започна мачът, се отпуснах. След това си казах: „Ето, пак е същото. Няма никаква промяна! Само трябва да подобря още физическата подготовка и всичко ще бъде наред“.

– През лятото започнахте подготовка с отбора, въпреки че бъдещето на клуба беше неясно. Какво ви накара да останете?

– Р: Имаше моменти, в които не виждахме много светлина в тунела. Всички си тръгнаха, 4-5 месеца не ни бяха давали заплати. Реално клубът беше пред фалит. Всеки ден имаше изказвания от различни хора, че реално „Левски“ няма как да продължи, няма как да вземе лиценз. Всякакви негативни неща, но виждахме усилията на ръководството. Те ни увериха, че трябва да се изчака още малко, а да се случат нещата. Ние проявихме необходимото търпение.

– Сменихте трима треньори през тази година. Това доколко повлия на представянето на отбора?

– Б: Не само това беше проблемът. Хубаво е да има един треньор, който да си наложи принципите и методите на работа. Ние да свикнем с тях. Финансовото състояние на клуба беше доста тежко и условията за работа не бяха добри за предишните треньори и футболистите. Смяната на наставниците е най-малката причина за лошото състояние на клуба.

– Р: Смяната на треньора някой път е позитивна за самия отбор. В друг случай не толкова. Този сезон сме съвсем различен отбор от предния. Само Драган Михайлович и Здравко Димитров от миналия основен състав играят в момента. Надявам се след добра зимна подготовка през пролетта да изглеждаме по различен начин.

– Какво промени Станимир Стоилов с идването си и свикнахте ли с изискванията му?

– Б: Промени доста неща. Има още какво да ни показва, тъй като има различни възгледи как ще изглежда отборът. Според мен той иска да се подобряваме всеки ден. Тимът да изглежда по съвсем различен начин от това, което е в момента. Надявам се с късмет – да сме здрави всички футболисти – да помагаме на това, което иска. През втория полусезон резултатите да са положителни.

– Р: Започнахме с колегите да свикваме с начина на игра, който той иска. Аз съм на мнение, че колкото повече неща научаваме и вдигаме нивото си, толкова повече ще се вдигат изискванията. Това е добре, защото ще се развиваме. Рисково е да променяш тотално навиците и играта на един отбор. За няколко месеца няма как да стане. Подготовката сега ще повлияе добре. През пролетта имаме важни мачове и цели, които да преследваме.

– След шестото място сега какви са целите през пролетта?

– Б: Целите винаги са да сме в първите три места. В момента с това състояние ще е супер, ако успеем. Този полусезон като резултати накрая излезе, че не сме далеч от тройката. По-важно беше друго – да направим отбор, самият клуб да функционира правилно. Да има спокойствие от финансова гледна точка. Когато не си взимал заплати 4-5 месеца – тук визирам и служителите на клуба – не е приятно. Атмосферата не е ОК. Затова се погрижиха хората от „Палмсбет“, за което им благодаря. Всичко се нарежда и ще бъде още по-добре през втория полусезон.

– Р: Нямаме реално поставена цел от ръководството да завършим на определено място. Момчетата, които познаваме отбора, знаем за какво става въпрос. Наясно сме целите какви са. Със сигурност – Купата на България. Ние сме на 1/4-финал и остават четири мача до спечелването й, в които ще дадем всичко от себе си. В първенството ще гледаме да побеждаваме всеки. Тази година нито един отбор, в това число „Лудогорец“ и ЦСКА-София, не ни надиграха. Няма от какво да се страхуваме. Трябва да се развиваме, да подобряваме много неща и след това каквото стане.

– Завършвате годината като голмайстор (Боби) и асиситент (Ради) №1 в отбора.

– Б: Винаги съм казвал, че головете много ме радват. Тренирам за това всеки ден и искам да помагам на отбора. Всички казват, че имам пет гола. Аз ги броя шест. Този в Пловдив от ВАР е написан, че е автогол, но за мен си е изцяло мой. Затова си броя, че имам шест попадения. Няма значение кой колко гола има в отбора. Не ги броя, за да се сравнявам с моите колеги. Имам си собствени възгледи и цели. Те са по-важни за мен.

– Р: Когато помагам на отбора, е добре за мен. Мога още да подобрявам ефективността си. Не си поставям ниски цели и не се задоволявам с малки резултати. Моята роля в отбора е малко по-различна. Дори и да не вкарам гол или да подам, има друга работа, която трябва да върша. Когато се разпиша или асистирам, е още по-хубаво.

– Как приехте слуховете около вас миналия месец? Някои неща не бяха критика или новини, а нападки.

– Б: Като цяло се опитваме да стоим настрани от тези неща. Не ни влияят до някаква степен. Но някои хора прекалиха и прекрачиха границата. Не беше приятно, тъй като ние сме от водещите играчи в клуба. По принцип мисля, че трябва да се потушават тези неща от клуба с някаква позиция. Няма как ние след всякакви статии да казваме какво е и какво не е. Нашата работа е на терена. Ако има нещо, трябва да бъде изчистено от клуба. Както направи г-н Стоилов на няколко пъти.

– Р: Това не бяха критики към футболната част. По-скоро бяха някакви странични неща и интриги, които не бяха приятни за нас. Гледаме да стоим встрани от тези неща и да се фокусираме изцяло върху работата ни.

– Вече 12 години сте в „Левски“. Кой е моментът, който няма да забравите никога със синята фланелка?

– Б: Може би сега лятото беше доста емоционално. Не беше приятно, но също така беше и незабравим момент. Всички хора си тръгнаха. Всеки ти казва как „Левски“ ще фалира и да не оставаме. Но ние знаем в какъв отбор се намираме. От 12 години сме там. Дължим всичко на този клуб. Няма как да го забравя този момент. Също и как преди години започнахме да тренираме с първия отбор. Беше невероятно за нас.

– Р: Дебютът ми на 16-годишна възраст е най-хубавият за мен. След това попадението ми срещу ЦСКА на стадион „Васил Левски“, въпреки че за съжаление след това загубихме. Това беше първият ми гол за „Левски“ в професионалния футбол, а и в дербито. Имаше и пет-шест мача, в които „Левски“ не беше отбелязал гол.

– Има ли вече разговори с вас за продължаване на договорите ви?

– Б: Засега не сме говорили на тази тема с ръководството.

– Р: До момента няма.

– Вече сте част от националния отбор. Какво е да играете за България рамо до рамо с брат си?

– Б: Това беше невероятно чувство. Още повече че беше неочаквано. За първия ни мач Ради го извикаха по-късно. На следващия ден се разбра, че ще играем и двамата. След това играхме и с Украйна бяхме на терена. Радвам се да съм част от този отбор. Тук е моментът да благодаря на г-н Ясен Петров, че ни извика и ни даде шанс да дебютираме.

– Р: Чувството е уникално. Дълги години мечтаехме за това. Сега дойде времето да играем за националния отбор. Чест и удоволствие е да представяш родината. Надявам се и в бъдеще да продължаваме. За това работим.

– Какво попречи на България да се представи по-добре в квалификациите?

– Б: Резултатите са плод на предишни действия -как се управлява не само футболът, но и държавата. Това е много дълга тема. Дали ще сме с 2-3 мача с по-добри резултати, това не е основното. Трябва генерално да се оправят нещата и да тръгне нагоре не само футболът, но и държавата напред.

– Р: Със сигурност отборите на Швейцария и Италия са доста над нашето ниво. Не съм аз човекът, който да дава оценки. Когато съм на терена и ми гласуват доверие, гледам да се раздавам и да давам най-доброто.

– Какво си пожелавате за 2022-а на вас и какво на феновете?

– Пожелаваме си най-вече здраве. А на феновете пожелаваме Купата на България.

НАКРАТКО

1. Любим отбор
Б: „Барселона“.
Р: „Реал“ (М).

2. Любим футболист
Б: Лионел Меси.
Р: Меси.

Любимо първенство
Б: Англия, Висшата лига.
Р: Висшата лига.

4. Кой бие по-добре фалове от двамата?
Б: Аз ще кажа, че съм аз. Ради ще твърди, че е той.
Р: Аз.

5. Кой си изпуска повече нервите на терена?
Б: Предполагам, че аз.
Р: Боби.

6. Спорт извън футбола
Б: Волейбол.
Р: Волейбол, тенис.

7. Кога за последно те сбъркаха с брат ти?
Б: Сигурно вчера. Почти всеки ден се случва.
Р: Всеки ден ме бъркат. Все се намира някой да го направи.

8. Най-смешният случай на объркване?
Б: Имаше една интересна случка, когато имахме рожден ден с Ради. Едно момче дойде и само на мен честити. Каза на всички, че аз имам рожден ден. Беше доста забавно.
Р: В националния отбор на първия лагер, когато не бях извикан. Ясен Петров е казал моето име, визирайки Боби за някаква ситуация. Всички са се забавлявали в залата, защото Боби беше на лагера, не аз. Доста се смях, като ми каза. Много хора ни приемат като едно. Ние сме едно цяло, имаме доста силна връзка.

9. Какво те дразни у брат ти?
Б: Само някой път на терена, когато и той иска да бие всички фаулове. Това ме дразни, но няма как да го променя.
Р: Някой път на терена има жълт картон и продължава да се разправя и дори да влиза по-остро. Това го държи концентриран и е начинът му на игра. Така помага на отбора. Казал съм му, че футболист като него, когато има до мен на терена, винаги се усещам по-силен и по-смел.

10. В какво той е по-добър от теб?
Б: По-овладян и спокоен е от мен.
Р: В дузпите е по-добър, въпреки че изпусна последната. Като цяло аз го превъзхождам във фауловете, а той мен в тях.

11. Ако не бях футболист, щях да съм…
Б: Треньор.
Р: Пак със спорт нещо. Може би лека атлетика.