-
-
Цинизъм, подигравка, гаргара, гавра… Какъвто и епитет да се избере за абсурдния цирк, който се разигра с акциите на Левски, все ще бледнее. Факт е, че най-обичаният клуб у нас, левскарите и левскарщината като идеология не заслужаваха това. Малко им се събра от Нова година досега, за да не кажа от 10 години досега, та и това за капак.
Нямам намерение да разтягам локуми и да анализирам случилото се под лупа. Всеки има своя гледна точка, своя истина – какво точно стана и защо се стигна дотук. Факт е обаче, че последствията са пагубни за любимия на милиони хора клуб. Левски е опрян до стената. Ножът не е опрял о кокала, ами вече го е разрязал. На всичкото отгоре часовникът тиктака неумолимо, времето изтича с бясна скорост и както би казал Дядо Вазов – „от никъде взорът надежда не види“. Да, Левски е като „Опълченците на Шипка“. Отвсякъде бедите прииждат на талази, „бури подир бури“ на „Герена“. След като първият критичен момент бе преодолян благодарение феновете, появи се светлинка с прехвърлянето на акциите и обещанието на Васил Божков. Тогава вече ръцете на клуба щяха да бъдат развързани, а както стана ясно – мераклии да финансират Левски не липсват. Да, ама не. Решението бе друго – акциите на клуба да бъдат размятани като носни кърпички, та срамът да е пълен, а унижението огромно.
И тук някъде стана ясно, че за броени дни в касата на Левски трябва да постъпят 1,5 милиона лева, за да бъде закрепено положението. В момента всички футболисти могат да разтрогнат договорите с клуба, след което да го съдят. Това на практика ще означава фалит за клуба. Не, не говоря за дружеството, тъй като Левски е нещо много по-голямо от това определение. Не може любовта на милиони да бъде събрана в едно дружество. В клуба Левски, в историята на Левски – да, но не и в дружество.
Ясно е, че 1,5 милиона без „чичко паричко“ не се събират току-тъй за дни. Ясно е, че мисията изглежда обречена… Но… Но не и за феновете на Левски. Съвсем скоро (преди началото на извънредното положение) вече показаха, че могат да сторят и невъзможното. А сега „последният напън веч е настал“! Сега наистина цяла България гледа към Левски и неговите фенове. Кой се моли за спасение, кой за фалит, кой поне за несъстоятелност, но няма безразличен, няма такъв, който по една или друга причина да не е вперил поглед към „Герена“. Затова за феновете на Левски място за отстъпление няма или, както гласи един един техен девиз – „Нито капка страх, нито крачка назад“. „Боят се обръща на смърт и на щик“, защото Левски наистина е на смъртния си одър. Коронавирусът не го подмина с куп още придружаващи заболявания. Клубът е в реанимация със спешна нужда от интубиране, а не от джиросване. И от отдадени реаниматори, за които Левски е религия! В момента само неговите фенове могат решително да му вдъхнат живителни сили с мощна мобилизация и отново постигане на невъзможното.
Накрая ми се иска да погледна към небето и да благодаря на баща ми, че ме направи левскар. Защото иначе, вероятно никога нямаше да усетя „синята“ магия, никога нямаше да разбера каква сила е публиката на Левски и на какво е способна за любимия отбор, никога нямаше да разбера какво е любов – завладяваща, пареща, безкористна… Затова искам да му кажа, че и този път няма да се предадем, няма да избягаме от нашата любов и нашето задължение да съхраним най-обичаното в България. Затова: „Благодаря ти, тати! И този път ще спасим Левски, няма да избягаме! Защото, както казва непреходният Иван Вазов, „Ако би бегали, да мрем по-добре“!“.
И аз ще погледна към небето и ще благодаря на моя баща,че ме заведе в далечтата 1976 г. на мач на Левски. Не ме е карал да стана от СИНИТЕ , но когато гледах към терена просто усетих, че това е моят Отбор .Това са мойте хора (тези със Сините екипи ) ЗАВИНАГИ !!!!! ДАРЯВАМ !!!!!