Синклер: Не беше трудно да избера ЦСКА

Джером Синклер, английското крило на ЦСКА-София говори пред „Код Спорт“ по ТВ+. Интернационалната селекция на „червените“ даде резултат, а английската връзка в клуба все повече се засилва. През есента от Острова дойде най-младият футболист, дебютирал за славния Ливърпул само на 16 години и 6 дни. Днес той вече е на 24 и освен на „Анфийлд“ е трупал опит в Уигън, Съндърланд, Оксфорд и нидерландския Венло. А в ЦСКА-София Синклер дойде под наем от Уотфорд.

– Здравейте, Джером! Ситуацията с коронавируса ви принуди да останете в България и да пропуснете лагера на ЦСКА в Анталия. Ядоса ли ви фактът, че като англичанин не ви пуснаха в Турция без карантина?

– Разбира се, че бях разочарован, че нямам право да тренирам заедно със съотборниците ми. Принуден бях да остана в София и да водя индивидуални занимания. Но аз винаги съм бил професионалист и съм правил всичко по най-добрия начин. Ще бъда напълно готов, когато мачовете започнат.

– Конкуренцията в атаката на ЦСКА наистина е брутална. Мислите ли, че отсъствието ви от лагера в Турция ще е стъпка назад в битката за титулярно място?

– Повярвайте, че съм тренирал много професионално, както вече казах. Когато отборът се върне, ще покажа на треньора, че съм максимално готов да играя.

– Какво мислите за коронавируса? Страхувате ли се от него?

– Лично аз не се страхувам от COVID-19. Аз съм млад спортист. Притеснявам се за хората в рискова група, за феновете. Те трябва да спазват всички мерки, които препоръчват лекарите, за да се предпазят.  А това е много важно, разбира се и за здравето на цялото население на планетата.

– В ЦСКА играят футболисти от много различни националности. Какво разказват съотборниците ви за пандемията?

– Не разговаряме на тази тема. От клуба ни дадоха препоръки какво трябва да правим през кратката ваканция и съм сигурен, че всички сме го спазвали. Ние сме отговорни хора.

– Стига сме говорили за коронавирус и дано скоро това остане един лош спомен за света. Разкажете за вашата кариера. Как стигнахте до отбора Финикс Юнайтед?

– Това е един отбор от моя роден град Бирмингам. Бях много щастлив, когато постъпих в академията. Това са първите ми стъпки във футбола. Влязохме заедно с няколко мои приятели. Брилянтно и незабравимо време.

– А как толкова бързо преминахте в Уест Бромич?

– Между двата клуба има топла връзка. Задължително най-добрите деца от Финикс Юнайтед преминават в Уест Бромич. Клубът ги пробва и ако не ги одобри, тогава ги пуска на проби в други отбори. Аз се представих добре, показах качествата си. Затова и Уест Бромич е първият ми тим.

– Като дете сте бил фен на Арсенал и специално на Тиери Анри. Имало ли е шанс да отидете при „артилеристите“?

– Имаше. Бях на 14 години и напусках Уест Бромич. Тогава се появи интерес от Арсенал, но предпочетох да премина в Ливърпул.

– Как ви впечатли толкова много Тиери Анри?

– Той беше моят герой. Подкрепях Арсенал само заради него. За мен Анри е най-добрият нападател, който се е изявявал във Висшата лига. Той играеше футбола по съвсем различен начин от всички останали. Тиери вкарваше непрекъснато голове, без да е традиционният номер девет. За него нямаше значение на коя позиция е. Просто вкарваше голове по един невероятен начин.

– Трансферът в Ливърпул на 14 години сбъдната мечта ли е за вас?

– Разбира се. Няма как Ливърпул да не е сбъдната мечта за всеки млад футболист. А мен ме взеха наистина млад. Брилянтно се развиваше кариерата ми.

– Треньорският щаб на Ливърпул ви сравняваше с Рахим Стърлинг. Колко общо имате с него?

– Ставаше въпрос за сравнение между мен и Стърлинг, когато бе на моите години. През годините той много ме изпревари.

– А ако вие трябва да сравните голямата звезда Стърлинг днес с героя ви Тиери Анри?

– Различни футболисти са. Стърлинг е ниско, бързо и много технично крило. Анри беше висок нападател и както вече казах, беше велик голмайстор.

– Когато станахте на 15 години, треньорът на Ливърпул Брендън Роджърс ви картотекира за мачовете в Лига Европа. Какво е да си в първия тим на „червените“?

– Невероятно чувство е въобще около теб да са такива звезди и да имаш възможност да тренираш с тях. Представете си с кого бях на терена – Стивън Джерард, Филипе Коутиньо, Луис Суарес… Какви великани на футбола само.

– Ливърпул е много популярен из целия свят и в България също. Стиви Джи е една от най-ярките легенди в историята. Какъв човек е Джерард?

– За мен беше пример за голям лидер. Всеки в отбора го гледаше в очите и го слушаше. Стиви Джи водеше Ливърпул по един неповторим начин. Страхотен воин на терена. Момчета като мен се опитвахме да го слушаме и да го следваме. Джерард се държеше с огромно уважение към всички в отбора.

– Денят 26 септември е специален за вас. На него станахте най-младият футболист, играл в първия тим на Ливърпул. Бяхте на 16 години и 6 дни. Мачът беше срещу бившия ви тим Уест Бромич. Какво си спомняте от деветте минути на терена?

– Всичко! Не можех да повярвам, че съм заслужил да играя футбол на най-високо ниво. При това се случи у дома, в моя Уест Бромич. Цялото ми семейство и всички приятели бяха на стадиона. Невероятен опит и вечен спомен за мен.

– Колко пъти пипнахте топката в тези девет минути?

– Мисля, че играх повече от девет минути. Не съм сигурен. Три или четири пъти топката стигна до мен.

– Не ви ли се отдаде шанс да вкарате гол?

– За съжаление не.

– В младежката Шампионска лига отбелязахте шест гола. Имате попадение срещу Манчестър Юнайтед, където пазеше големият испански вратар Виктор Валдес. Почувствахте ли се като звезда?

– Когато си във велик тим като Ливърпул, когато тренираш на базата му, всеки ден си между наистина световни звезди. Ако се бях помислил за звезда, щеше да е фатално за мен. Бях здраво стъпил на земята.

– Как вкарахте на Валдес? И какво е чувството да се разпишеш във вратата на Юнайтед като играч на Ливърпул?

– Спомням си, че точно в този ден Манчестър Юнайтед използва няколко от големите си играчи в мача на резервите. Имам на сметката си още попадения срещу тях, но този гол, за който ме питате, си остава най-специалния.

– След кратък престой в Уигън се завърнахте в Ливърпул. Какво е да дебютирате във Висшата лига в дербито срещу Челси?

– Дори за мен беше неочаквано. Точно се бях върнал от периода под наем в Уигън. Бях направил няколко тренировки с първия отбор и треньорът ме сложи в групата за дербито. Спомням си, че Даниел Стъридж беше контузен по това време. И така се случи, че играх.

– Как свърши мачът?

– Доколкото помня загубихме. Мисля, че с 1:2, но не съм сигурен.

– Помните ли първия си гол за Ливърпул?

– Как няма да го помня? Беше мач за Купата на Англия. Играхме срещу Екзитър. Отново имаше доста контузени в Ливърпул и немалко млади футболисти попаднахме в групата. Бях титуляр и това ме направи невероятно щастлив. Получих топката пред наказателното поле, влязох вътре и стрелях в далечния ъгъл. Великолепен момент в кариерата ми.

– Но завършихте само 2:2.

– Да, така беше. Пратиха ни на преиграване на „Анфийлд“. Там вече победихме.

– Играхте ли в този двубой?

– Да, но влязох като резерва.

– Тогава треньор на Ливърпул вече беше Юрген Клоп. Какви са впечатленията ви от него? Днес всеки футболен фен знае кой е Клоп, но какъв човек е?

– Още от първия си ден в Ливърпул той показа, че е голяма и силна личност. Но в началото дори Клоп трябваше да мине период на адаптация. В тренировките искаше да ни научи каква е философията му за футбола и как иска да играем в мачовете. Още тогава разбрахме, че Клоп ще промени много неща в Ливърпул. И е имало защо щом сега всички по света се възхищават колко великолепен отбор имат „червените“ от „Анфийлд“.

– Защо водещите английски отбори наемат все чужди треньори? В момента само Франк Лампард в Челси е изключение. Къде са англичаните?

– Не става дума само за треньорите. Английският футбол стана много интернационален. Има толкова много чуждестранни играчи също. Мнозина казват, че Висшата лига е най-силното първенство на света. Най-много се гледа от феновете. Клубовете опитват да ангажират възможно най-големите специалисти, за да поддържат нивото.

– Кой е най-специалният стадион в Англия? Вие сте играл на „Анфийлд“ пред прочутата трибуна Коп.

– Да си в Ливърпул и да излезеш на „Анфийлд“ е много специално усещане. Атмосферата там е несравнима. Особено когато става въпрос за европейски мачове. Никъде другаде в родината ми не може да се повтори подобна атмосфера. Но ако говорим за най-добрия стадион в Англия, едва ли някой ще спори с мен – това е „Уембли“. Това е Светия граал на стадионите. Всеки иска да играе там.

– Как гледахте на прочутата табела „Това е Анфийлд“?

– Със специално уважение. Пред нея са били толкова велики футболисти. Аз имах шанса да нося фланелката на Ливърпул и да съм пред нея.

– Дни след като вкарахте гола срещу Борнемут, казахте, че искате да напуснете Ливърпул. Защо не отидохте в Борнемут, който даваше 4 милиона паунда за вас?

– Знам, че е имало интерес. Но не усещах, че ме искат толкова много. Имах няколко опции да продължа кариерата си и избрах Уотфорд като най-добра за бъдещето ми.

– Как го решихте?

– Защото клубът показа най-голям интерес и прецених, че е най-добрата опция. Във футбола трябва да направиш стъпката, която смяташ, че е най-правилна.

– Бирмингам, Съндърланд и Оксфорд са следващите ваши стъпки в английския футбол. Къде се чувствахте най-добре?

– Най-доброто ми време беше в Оксфорд. Треньорът наистина ми вярваше. Беше ме наблюдавал от детските ми години и ми даваше най-много време на терена. Затова и там играх най-добре.

– През 2019 година решихте да напуснете Англия и да подпишете с нидерландския Венло. Какво ви накара да отидете в чужбина?

– Вярвах, че е дошло времето да опитам нещо различно. Затова мисля, че решението ми е правилно.

– Колко голяма е разликата между Висшата лига и нидерландския шампионат?

– В Нидерландия не се набляга толкова много на физиката. Там се дава много повече шанс на младите футболисти. От техническа гледна точка Нидерландия не отстъпва на Висшата лига.

– От септември сте играч на ЦСКА. Какво знаехте за отбора преди това?

– Бях чувал, че е най-известният отбор на България. Познавах двама-трима футболисти, които преди са били тук. Не беше трудно да избера ЦСКА.

– Колко време мислехте, преди да подпишете?

– В интерес на истината всичко стана много бързо. Беше последният ден на трансферния прозорец. Не съм имал много време да дискутирам офертата.

– Знаете ли, че ЦСКА често е играл срещу англичани и дори е побеждавал Ливърпул на „Анфийлд“?

– Вече ми го казаха. Било е реваншът, нали? Ливърпул е спечелил първия мач в София. Знам за тези мачове.

– А знаете ли, че ЦСКА е елиминирал Ливърпул в четвъртфинал на КЕШ?

– Това вече не го знаех. За следващия път ще съм подготвен.

– Вече сте гледал доста мачове от България. Какво мислите за първенството?

– Добро е нивото. Феновете са изключително пламенни. Те дават различно измерение на двубоите.

– За съжаление сега нямат право да са на трибуните. Но ако трябва да сравните феновете на ЦСКА и Ливърпул, два „червени“ отбора, какво бихте казали?

– Страстта по време на мач е много подобна. Няма да забравя как беше в Ливърпул, когато се борихме за титлата, но останахме втори. Феновете бяха неотлъчно до нас. И преди, и по време, и след мачовете. Хиляди ни посрещаха по улиците пред „Анфийлд“. Палеха факли, пееха. В България видях, че феновете на ЦСКА правят същото. За съжаление само в първите ми мачове имах шанс да играя пред публика. Запалянковците на ЦСКА са толкова звучни. Нямам търпение пак да се върнат на трибуните.

– Преди пандемията много англичани гостуваха за уикенди в България. Обичат да пият бира тук, не само защото е доста по-евтина, отколкото в Англия. Но как се чувства един англичанин като вас, който живее в София?

– Заради пандемията не съм имал много шансове да изляза навън и да усетя атмосферата на града. Не съм ходил много по ресторанти. Но от това, което съм видял досега, няма от какво да се оплача.

– Какво ви харесва в България и какво не?

– Харесва ми ЦСКА като клуб, футбола и феновете, които са брилянтни. Чакам да събера опит от останалия живот. Не ми харесва само, че в последните дни е много студено.

– Колко важно е за вас, че сънародникът ви Алън Пардю е спортен директор на ЦСКА?

– Приятно е да виждаш познато лице около себе си. Но не само Пардю е важен за мен. Всеки в ЦСКА ме кара да се чувствам добре дошъл и един от клуба. Всички са много внимателни с мен.

– Срещал ли сте се с Пардю по време на кариерата ви в Англия?

– Само за кратко по време на мачове. Но досега не бях разговарял с него.

– Какво мислите за конкуренцията в българския футбол?

– Имаме няколко много силни съперника през този сезон. Когато дойдох, ЦСКА се представяше отлично, но направи няколко равенства. При вторите мачове срещу тези отбори, задължително трябва да спечелим.

– Голямата цел на ЦСКА е да стане шампион. Мислите ли, че тази мисия е възможна?

– Разбира се. След като съм футболист на ЦСКА, трябва да вярвам, че мисията е възможна. Това е голям клуб, който много пъти е ставал шампион. Моята лична цел е и аз да стана шампион с ЦСКА.

– Работил сте с трима треньори в ЦСКА – Стамен Белчев, Даниел Моралес и сега Бруно Акрапович. Бихте ли ги сравнили? Защо при Акрапович спечелихте всички мачове в България?

– С неговото идване се промени настроението в отбора. Осъзнахме, че сме играли под нивото си при предишния треньор. Станахме по-организирани, а за съперниците видимо стана много по-трудно да играят срещу нас.

– Всеобщото мнение е, че ЦСКА игра силно в Лига Европа. Имаше ли шанс да излезе от групата? Къде загуби шансовете?

– В първите мачове срещу Йънг Бойс и Клуж. Трябваше да победим румънците и да спечелим поне една точка в Берн. Но получихме три бързи гола в Швейцария, а това определено не трябваше да се случва. Много важен беше първият двубой срещу Клуж. Ако бяхме превърнали дуелите в София в победи, щяхме да излезем от групата.

– Кой е най-добрият ви приятел в ЦСКА?

– Али Соу и Адалберто Пеняранда.

– Как се справяте с шофирането в България? За нас е трудно да караме в Англия с обратното движение.

– Не ми е много трудно, защото все пак живях една година в Нидерландия и там се научих. Нямам проблеми.

– Със семейството ли живеете в София?

– Не, сам съм.

– Харесва ли ви българската храна?

– Опитах няколко ястия и бяха вкусни. Не си спомням имената. Но както казах, заради пандемията не мога да посещавам ваши ресторанти. Вярвам, че тази ситуация ще се промени.

– Съгласен ли сте, че българската кухня е по-добра от английската?

– Не е много трудно да има по-добра кухня от английската. Нашата не е най-вкусната.

– Кои са идолите ви във футбола с изключение на Анри?

– Тиери ще си остане номер едно за мен. Меси и Роналдо живеят в собствена лига и от 15 години са на върха. Невероятни футболисти са.

– Как се забавлявате в свободното време?

– Харесвам да почивам, да чета книги. Най-вече биографии на известни хора. От тях има какво да се научи.

– Договорът ви с ЦСКА е до края на сезона. Мислите ли, че може да останете по-дълго?

– Трябва да видим. Зависи от представянето ми и от това дали ЦСКА ме харесва достатъчно. Гледам позитивно на нещата. В края на сезона ще имаме отговор на въпроса ви.

– През тази година идва европейско първенство. Какво очаквате от вашата Англия?

– В момента английският тим е изключително силен. Има много млади таланти в него. Но също така на линия са и опитни звезди. Това е една много добра сплав. Надявам се, че Англия ще играе най-малко на полуфинал. Когато имаш такива футболисти, е нормално да се надяваш да си във финалната четворка.

– Мечтаете ли и вие да сте в този отбор?

– Разбира се. Всеки иска да играе за родината си.

– Имате ли мачове в младежките формации?

– Да, имам мачове в отборите до 16, 17 и 20 години.

– И да завършим с Шампионската лига и Ливърпул. Какво мислите, че отборът може да постигне?

– Сегашният Ливърпул е невероятен. Ако е във форма, няма никакъв проблем да стигне до финала. В Шампионската лига има шест или седем отбора, които са на топ ниво. Разликата между тях е много малка. И сблъсъците между тях ще се решат от дребните детайли.

– Следващият съперник на Ливърпул е Лайпциг, който беше на полуфинал миналата година и елиминира Манчестър Юнайтед в груповата фаза. Може ли да е проблем за тима на Клоп?

– Няма да е лесен мач, но Ливърпул е по-силен.