-
-
„Синя“ България имаше нужда от този финал! Имаше нужда да се зарадва истински след 9 години без трофей и много мъки по стадионите. Онзи ден на „Васил Левски“ замириса на изгорели вестници, след като феновете на вековния клуб си припомниха какво е радост. Припомниха си, че преди всичко Левски значи любов, страст и победи…
Да, „синя“ България в момента ликува, но все още работата не е свършена. Предстои финал със Славия. Онази същата „бяла дама“, която нанесе едно от най-срамните и тъжни петна в историята на Левски в „шампионски“ мач на 25 май 2013 година. Сега е време за реванш, защото при евентуален провал трагедията ще е двойна, неописуема, вековна…
„Сините“ фенове имат една задача до края на сезона – да напълнят Националния стадион на 9 май, когато е финалът за Купата. Тук не говорим за сектор „Б“, а за целия стадион. Както беше на 100-годишнината.
Футболистите и треньорът Делио Роси не трябва да забравят, че само спечелването на трофея може да заличи провалите от началото на сезона. Истината е, че това вероятно е най-скъпият финал в историята на Левски, така че дори и при спечелването му, треньорите и футболистите ще са длъжници пред агитката за следващия сезон.
Онзи ден на Националния стадион „Васил Левски“ се случи и още едно многозначително събитие. Оказа се, че припознаването на ЦСКА-София е тясно свързано с успехите. Огромен процент от феновете, дошли на стадиона в „червено“, не видяха гола на Роланд Алберг за 2:2. Той падна в 83-тата минута, а тогава сектор „В“ вече беше полупразен. Веднага след мача пък във форумите „армейци“ сипеха огън и жупел по Стамен Белчев, футболистите и ръководството, след като същите бяха „най-великите“ само допреди месец. Спорен клуб, спорна любов…
