-
-
Участието на Левски в Европа приключи. Това, разбира се, няма как да е приятно за всеки, който обича този клуб. Просто, защото винаги, когато нещо приятно приключи, няма как да няма поне малко тъга. Това, което обаче трябва да доминира като усещане в „синята“ общност след тазгодишното участие на Левски в евротурнирите, е гордостта. И радостта. И те наистина доминират.
Но нека започнем оценката на евроучастиото с видяното във Франкфурт, тъй като то все още е най-прясно в съзнанието. Дори и при този единствен загубен мач в Европа този сезон Левски игра добре. Самият факт, че 10 минути преди края резултатът в този двубой, както и общият резултат бяха равни, говори прекалено красноречиво. Левски се противопостави максимално на отбор, който завърши седми в Бундеслигата през миналия сезон, преди година и три месеца спечели Лига Европа, а малко преди това почти се изгаври с Барселона на „Камп Hoy“. Поведе с 3:0 на каталунците, които накрая се добраха до два почетни гола. Срещу Левски в състава на германския тим играха четирима от героите в онзи мач. По отношоние на избраната схема и начин на игра, Николай Костов няма в какво да бъде обвинен. Съзнавайки, че си по-слаб от противника (и то в пъти), няма как да не вземаш предпазни мерки. Тъкмо поради това бе избрана схемата с трима централни защитници. И въпреки някои пропуквания резултатът остана 0:0 до 80-ата минута. Положения за домакините имаше, но след повечето спасявания на Пламен Андреев бяха отсъдени засади. Реално, освен двата гола, единственият точен удар на домакините бе спасен от Андреев след една грешка на Петрис в началото на второто полувреме. Същевременно „сините“ въобще не играха в глуха защита. Създадоха и някои добри възможности – чрез Уелтън в началото на мача, чийто удар бе блокиран от защитник. Роналдо в 31-ата минута също имаше положение, което бе доста опасно за домакините, но топката бе трудна за отиграване от бразилеца. След като падна първият гол, Левски опита да реагира и създаде едно разбъркване след корнер, както и два пробива на Уелтън и Цунами отляво, при които не бе точен последният пас. Фадига пробва удар, който бе блокиран, а в последните секунди и Краев можеше да вкара почетен гол.
Ако Левски бе играл по-открито и бе тръгнал да се надиграва от самото начало, картинката вероятно щеше да заприлича на тази при втория гол. Тогава бяха зейнали пространства в защитата, от които домакините се възползваха. Откритата игра е нещо хубаво, но не може да няма съобразяване поне малко със съперника. А Айнтрахт получи и леко рамо при някои съдийски решения. Така че Левски не просто не може и не трябва да се срамува от този мач, а да бъде горд и щастлив от него. Както и от цялостното си представяне в Европа, което е между много добро и отлично. Всякакви критики от свои и чужди в момента биха звучали нелепо. Нека припомним, че от 13 години Левски не бе елиминирал два съперника в Европа. Миналата година се изложи срещу малтийци. През тази, заради ниския си коефициент, бе непоставен дори когато му се падна Шкупи. Това бе и единственият съперник в графата „задължителни“ за елиминиране. Беше преодолян и по-силен противник като Апоеп Беер Шева. И надигран, включително на негов терен. Всичко това са факти, които би трябвало да парират всяка критика.
Единственото, за което може да се съжалява, но не и да се укорява някой, е това, че едно влизане в групите, щеше да реши огромна част от финансовите проблеми на Левски. Но явно, както винаги, ще стане по-бавно и по-трудно. Все пак обаче и с това участие клубът си помогна много и зарадва феновете си. Може да се съжалява и за жребия, който изпрати в плейофа може би най-силния тим на този етап от Лигата на конференциите, заедно с Астън Вила. А имаше двойки като Брейдаблик – Струга, в които и двата тима за този Левски нямаше да са проблем. Но тази липса на късмет се компенсира с лекия жребий за първия съперник, който можеше да бъде много по-опасен от Шкупи. И съответно Левски да отпадне веднага, вместо клубът и привържениците му да изживяват хубави моменти до края на август, подобни на тези от Синята приказка.
От играчите не можем да не отличим Андриан Краев, който беше невероятен в средата на терена във всички мачове. Пламен Андреев продължава да расте, Хосе Кордоба и Кристиан Димитров играха страхотно. Първият бе стабилен и хладнокръвен, вторият бе господар, особено във въздуха. Асен Митков направи грешки в двата мача с Айнтрахт, но те могат да минат в графата „на растежа“. Уелтън бе почти неуловим отляво за съперниците си. Фадига вкара гол, който ще се помни доста години. Дарлан лека-полека се адаптира и тепърва се очаква да вдига нивото. Роналдо е все така борбен и непримирим отдясно, което му помогна да вкара важни голове. Такива той имаше и през миналия сезон в Европа, когато вкара безценния гол срещу ПАОК в Солун. А освен всичко друго този състав на Левски е изключително млад. Ако бъде запазен, а сегашното състояние на шампиона и вицешампиона от миналия сезон се запази, на „Герена“ биха могли смело да погледнат и към титлата. Повод за навеждане на главите няма и не трябва да има. Вместо това трябва да има само жажда за нови успехи, този път в България. А „синята“ част от нея може отново да бъде горда с отбора си и да продължава да го подкрепя както само тя умее.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“
