„Синята“ еуфория не завладя Петър Хубчев

- -

Общо взето, с две думи казано – Левски като отбор не бе на нивото на Левски като клуб и особено на Левски като публика. Не, не искаме да разделяме Левски на съставни части, но моментът бе особен. След драматичните събития със собствениците на клуба и спонсорите, след развитието с абонаментните карти и даренията, след похода на хилядите фенове по улиците на София и изобщо след целия ентусиазъм на синята общност, с обявяването на стартовите състави час преди мача с ЦСКА-София се разбра, че треньорът на тима не отговаря на очакванията на феновете. Окей, след мача Хубчев за първи път, откакто е на „Герена“, не напусна интервюто, когато го питаха за публиката. Окей, той отговори адекватно и наистина впечатляващо. „Няма такова нещо“, каза Хубчев за обстановката по трибуните. А в това вероятно искаше да включи не просто поведението на хилядите за 90 минути, а и цялата истерия около усилията на феновете от цялата страна, а и от чужбина, да помогнат за финансовото оцеляване на Левски като клуб.

Голяма част от феновете на стадиона бяха готови да излязат малко отвън и да продължат похода с транспарант „Левски винаги трябва да има нападател в състава си“. Може би наистина не е най-правилното нещо да се разисква изборът на треньора в момент, в който бъдещето на клуба е доста мъгливо, но пък нали треньорите казват, че са професионалисти, и че заедно с футболистите се абстрахират от всичко странично.

Точно заради всичко странично Хубчев бе длъжен да рискува. За да влезе и той в целия процес, трябваше да грабне вълната, да превърне вятъра в буря и да оправдае европейската си заплата. Един гол и всичко щеше да е различно. Да, обаче как да стане?! За да разчита един треньор на вариант без чист нападател, значи трябва да е супертактик и да разполага със суперизпълнители. А в нашия случай силно се съмняваме и в двете условия. Цяла есен и цяла зимна подготовка си играл с деветка отпред, сега в мача, който щеше да прати синята част на България в друго измерение, правиш промяна. Разбираме, да имаш лек нападател от нивото на Мане, Агуеро, Хюн-Мин Сон, Дибала, Грийзман, Алексис Санчес и дори Марселиньо от Лудогорец, ама ти излизаш с някой, дето е лек и нисък, ама хич не е нападател. Няма смисъл да изреждаме как през годините Левски винаги е излизал с т.нар. тежък, класически централен нападател, особено срещу ЦСКА, и как в това дерби се раждат героите и се пише историята. Няма смисъл и да споменаваме, че Станислав Костов не е най-добрият таран на света и Дени Алар не е Гара Дембеле, но хората на трибуните бяха на мнение, че Хубчев или се е презастраховал и откровено излиза за 0:0, или има гениален План Б, при който съперникът няма да разбере как и откъде се е образувала вихрушка пред Бусато. Пък вече, ако влезе топката във вратата му – влезе. На ЦСКА-София им трябваше само един гол и бяха готови, както се казва. После публиката ще вкара втория гол и Хубчев вече ще покаже, че си е научил есенния урок. Пък и червените не помнят откога не са вкарали гол във всякакви мачове.

Колегата от другия лагер, на когото му се носи слава на дефанзивен треньор, си пусна нападателя Соу, който колкото и да е спорен или направо ялов, пак един-два пъти бе близо до гол и си създаваше суматоха, каквато прави класическата деветка. А сините чакаха това от Мазурек, който може да създаде суматоха само ако се появи на някоя автогара с граната в ръка.

Друга допирателна: Човекът зад нападателя. В двата тима взеха нови попълнения на този пост. При сините, както обичайно, трансферът бе шумен и продължителен. Стайн Спиерингс дойде тук, разгледа, пазари се, правихме му дисекции на спортната кариера, накрая взе една хубава заплата, направи подготовка като хората, игра в контролите и както се казва, бе готов да избухне точно срещу ЦСКА-София. Нали е от Европа, не му пречи нито обстановка, нито му трябва аклиматизация в отбора. Обаче миличкият не успя да се дореди да чуе заповед от треньорите да си съблече анцуга в събота следобед. Ще вземе някой да си помисли, че Хубчев пак не е случил на попълнение и вместо очаквания техничен плеймейкър си е взел нетипичен за нидерландската школа дърводелец. Нали беше борбен, нали беше еди-какъв си, нали обичаше да прави асистенции, или ще кажете – като няма нападател в състава, няма нужда и от подавач. Че и обичаше сам да стреля Спиерингс. Добре, наясно сме, че Стайн е инвестиция в бъдещето, ама нали той първи ще се намръщи, като му се забави заплатата. Сега му беше моментът да спечели симпатиите на публиката с гръм и трясък!

В червената селекция, без много шум и фанфари, на същия пост попадна пак играч от Западна Европа. Белтраме обаче, за разлика от Спиерингс, получи доверието на треньора си и игра. Като за човек на по-малко от 10 тренировки с ЦСКА-София се представи добре. Както се казва, личи си му, че ги умее нещата. Италианецът има техника (веднъж Славчев не успя да разбере как бе елиминиран за части от секундата), има бързина (веднъж първото полувреме дръпна от центъра с топка в краката по посока вратата на Левски и откъсна съперника си с метър), има и поглед върху играта (което включва и движението без топка).

Е, ще кажете, какво от всичко това. Резултатът е нула на нула. Едните без нападател с новата десетка, другите и с двете, пак никой не вкара гол. Само че някак си след цялата синя еуфория от последните дни и часове остана един горчив послевкус с елементи на прекалена предпазливост и дъх на уплаха, съчетани с нотки на абдикация от титлата, както биха казали сомелиерите. В крайна сметка, абстрахирайки се от ситуацията в клуба и неясното бъдеще, можем да отчетем, че след оцеляването на клуба следващата цел на Левски е купата. С титлата нещата приключиха.