-
-
Младият защитник Деян Иванов игра този сезон под наем в Ботев (Враца) от Левски. Юношата на „сините“ се представи отлично и помогна на тима да спечели директна промоция в Първа лига. Деян пък вкара победното попадение в последната среща за сезона срещу Монтана (2:1), която прати врачани на върха.
22-годишният защитник е сред любимците на феновете на Левски, а често преди посещаваше и сектор „Б“, където се подвизава най-върлата част от привържениците на клуба. Иванов премина и през много тежък период в своята кариера, след като бе извън футбола близо 2 години заради контузии.
Младият централен защитник не обича да дава интервюта и да застава пред медиите, но се съгласи да говори пред БЛИЦ СПОРТ.
– Деяне, ти беше част от Ботев (Враца) този сезон. Тимът успя да спечели директна промоция в елита, а ти бе неизменен титуляр. Доволен ли си от изминалото първенство във Втора лига?
– Доволен съм , разбира се. Но винаги може и по-добре. Радвам се, че се върнах във футбола, защото все пак две години не бях играл заради тежките контузии. Мисля, че се върнах по най-добрия начин – с титла и победен гол в последния кръг.
– По-добрият вариант ли бе в този момент Ботев пред Левски?
– Мисля, че беше по-добрият вариант. Играх всеки мач, докато в Левски едва ли щях да имам този шанс. Аз съм на такава възраст, на която е най-важно да играя. Беше ми от голяма полза сезона в Ботев (Враца).
– За директна промоция ли бяха амбциите още от първия ден на сезона във Враца?
– Аз още когато отидох ми казаха, че целта е тройката. Даже на полусезона бяхме първи, после втори, трети, но накрая пак първи и спечелихме промоция.
– Чиста ли беше борбата във Втора лига?
– Беше чиста от наша страна, но… Имаше отбори, при които нямаше феърплей. Играхме срещу всички отбори и мисля, че най-много заслужавахем това първо място.
– Последният мач срещу Монтана вървеше 1:1 почти до края, когато ти вкара гол. Имаше ли подценяване, а в движение на мача и притеснение, че изпускате първото място и директната промоция?
– Нямаше подценяване. Първото полувреме можеше да водим с 4-5 гола. С всеки следващ пропуск напрежението ставаше все по-голямо и се изнервяхме, но накрая успяхме.
– Сега накъде?
– Не знам. Тепърва ще водя разговори с Левски и ще видим какво ще се случи.
– Ако от Враца ти предложат да преминеш за още един сезон под наем там, би ли останал?
– Да, бих останал. За мен най-важното е да играя, но на първо място са разговорите с ръководството на Левски. Разбира се, искам да получа шанс на „Герена“, но ако не може да получа шанс, бих предпочел да играя редовно в Ботев (Враца).
– Знаеш ли дали от Левски и треньорът Делио Роси са следили изявите ти през сезона?
– Много често ми звъняха хора от клуба и ме поздравяваха. Мисля, че направих много добър сезон във Враца, но не знам конкретно дали г-н Роси или някой друг ме е гледал.
– Ти замина под наем в Ботев още когато треньор на Левски бе Николай Митов. Тогава не се засече с Делио Роси, но това стана на полусезона…
– Да, на полусезона ме върнаха в Левски, за да тренирам две седмици с клуба. Само тогава имах срещи с Делио Роси.
– Говорихте ли нещо конкретно с треньора?
– Не. Викаха ме отделно, с още 2-3 момчета, да тренираме индивидуално. Показаха ни неща, които досега никой не ни беше показал. Беше много полезно за мен. Придобих впечатление колко много се работи във фаза защита.
– Как ти се стори отстрани сезона за Левски и представянето на тима?
– Когато си Левски и не спечелиш титла или купа, според мен е провал. Този отбор трябва да се бори винаги за трофеи. Впечатлението ми е, че последните 2 месеца Левски започна да играе много по-добре и много по-красиво.
– Както вече каза, беше извън футбола доста време заради тежки контузии. Минаваше ли ти през главата да спреш с футбола в този момент?
– Да, много мои колеги ми казваха, че може повече да не играя футбол. Не съм си помислял, че ще спра с футбола, но имаше много тежки моменти. Все пак две години да не правиш това, което те прави щастлив, е тежко. Преди да направя последната операция докторът ми каза, че може наистина да не играя повече. Тогава Ники Илиев беше директор в Левски и се застъпи за мен, направих операция и се завърнах по най-добрия начин. Отново имам щастието да играя футбол.
– Кой бе до теб в тези трудни моменти?
– Семейството ми ме подкрепи много, беше до мен. Приятелите ми. Левски не ме остави в най-тежкия момент и съм благодарен, че отново мога да играя футбол. Радвам се, че нямаше хора, които да ме разочароват в този момент. Всички бяха зад мен и аз съм благодарен за това.
– Ти точно се бе завърнал от тежка контузия и веднага те сполетя нова такава. Как се чувства човек и как се справя с такава ситуация?
– Бях отчаян. Впоследствие постоянно си казвах, че трябва да премина през този тежък момент. Казвах си, че ако не го направя, няма да бъда това, което искам да бъда. С времето всичко отмина и вече са само спомени тези дни.
– Ти сред любимците на феновете на Левски, бил си част от агитката на клуба и често си гледал мачове от Сектор „Б“. Къде стъпи първо – в школата или в сектора с агитката?
– Аз съм на „Герена“ от 7-годишен. Започнах да ходя по мачове от 10-годишен. Нямах търпение да отида на мач на Левски. Впоследствие започнахме да гоним топките на футболистите. В един момент гониш топките, а в следващия играеш за този отбор. Няма нищо по-хубаво от това. Тогава не съм мислел, че ще се развият така нещата, само мечтаех за това. И съм се трудил. А впоследствие стигнах до първия отбор.
– Колко е важно за един футболист да осъзнава за какъв отбор играе?
– Чужденците са в чужбина да изкарват пари. А когато едно момче е закърмено с идеята за Левски и от малък милее за този отбор, няма как да не си оставя сърцето и душата на терена, а това е много важно.
– Ходи ли на мачове на Левски през тази една година, в която бе в Ботев (Враца)? Чуваше ли се с хората, с които си бил в сектор „Б“?
– Ходих на няколко мача, както и на двубоите с ЦСКА за Купата. Във Враца има много фенове на Левски и те постоянно ме поздравяват и ми пожелават да се върна в Левски. А аз мечтая да играя за този клуб.
– Как започна с футбола?
– Аз съм от спортно семейство – баща ми се е занимавал с бокс, майка ми с волейбол. Заведоха ме на стадиона. Първо бях на Раковски 8 години, там играех с по-голям набор от мен, а с моя набор станахме първи. И ни взеха четири момчета на „Герена“. Впоследствие ме качиха в първия отбор.
– Помниш ли кога направи първата си тренировка с мъжкия отбор?
– Първи при мъжете ме повика Илиан Илиев. Беше сезон 2012-2013. Беше ме срам да вляза в съблекалнята, стоях отвън и чаках някой от ръководството да ме вкара вътре. Бях много притеснен, а притеснението продължи още дълго време.
– А какво помниш от първия си мач с екипа на Левски?
– Първият ми мач беше при Николай Митов. Контрола с австрийски тим, завършихме 1:1. Беше ми притеснено. Бях на 17 години, а всички бяха с по една глава над мен. А дебюта в официален мач бе срещу Марек (7:1) преди финала за Купата на България срещу Черно море.
– Ти беше част и от двата празника на Левски – 100-годишнитата срещу Лацио и юбилейния двубой с Юргорден, в който обаче получи втората контузия…
– Най-щастливият миг за мен бе мача с Лацио. Стадионът беше препълнен. Не мога да опиша какво чувствах. Не съжалявам, че взех участие в срещата с Юргорден, защото ако не бях преминал през тези неща, нямаше да съм този човек, който съм сега.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ
