-
-
Последното голямо шествие на привържениците на Левски бе преди две години, този път маршрутът бе друг и общо взето по време на придвижването пак бе същото – песни и скандирания, които действат самонадъхващо и помпат самочувствието. Разликата оттогава и онзи ден бе, че появявайки се на стадион „Васил Левски“ за мача с ЦСКА-София, феновете дадоха присъда на треньора Петър Хубчев – „страхлив“ в твърдия и „предпазлив“ в мекия вариант, защото той бе пуснал единайсеторка без централен нападател. Някак, образно казано, перките им на хилядите бяха свити, не че не подкрепяха отбора си.
Сега в събота ситуацията бе по-различна от гледна точка и на това, че част от идеята на похода бе, че хилядите привърженици са в идеен процес на основаване на сдружението, в които самите те ще са членове и самите те ще притежават любимия си клуб. Преди две години, при бащица Васил Божков, въпросите от това естество бяха кой ще е следващият или по-точно кого ще им изпратят. А Наско Сираков явно е нещо като междинен вариант, лице на преходния период между онзи модел с благодетелите, трупащи и прехвърлящи си дълговете, и този период, при който същите тези дългове се покриват лека полека от същите участници в шествието. Този поход бе различен, а сега пътят към независим и свободен Левски е на всеки домакински мач да има по над 10 хиляди зрители. Без значение от резултатите.
Желю Станков/ „Тема спорт“
