-
-
Сайтът levski365.com продължи с втора част от интервюто с мажоритарния собственик на Левски. В него той говори за екипа, с който ще работи в Левски, за политическите зависимости, за разрушената крепост на „Герена“ и своите учители.
Ако досега си менажирал само футболния отбор, то днес ти е необходим един по-цялостен поглед върху клуба. Имаш ли екипа, който да измъкне Левски от кризата?
Това не е съвсем така. През 1999 година бях изпълнителен директор и мога да кажа, че имах представа върху абсолютно всички процеси в Левски и работата на всеки един човек. Работил съм с различни хора върху различни проблеми и задачи за решаване. Така че не е нещо, което би могло да ме изненада.
Мога да добавя и друго. През 2008 година, когато със Стоилов напуснахме Левски, оставихме след себе си един идеално подреден клуб. И като казва идеално, имам го наистина предвид до последния детайл. Всичко в Левски функционираше перфектно, имаше опитни хора, които знаеха задачите и мястото си. Част от тези хора работят и днес в Левски и знаят изискванията ми.
Първите ми впечатления са, че нещата днес не са съвсем изрядни. Наблюдавам ситуации, които не ми харесват. Например има хора, които закъсняват за работа. Това няма да го толерирам, отнасям се с разбираме към факта, че не са получавали заплата доста време, но все пак това е Левски. Със сигурност няма да го търпя.
С изпълнителния директор Павел Колев съм разговарял за извънфутболната дейност. Той е сглобил голям екип и със сигурност има бизнес логика в това. Но най-важното е, че този екип като минимум трябва с работата си да изкарва средствата, които са инвестирани в заплатите му.
Добре, но каква е тогава концепцията ти, в какво вярваш? Че отборът на Левски ще изкара парите, които ще извадят клуба от кризата или че клубът трябва първо да спечели средствата, които да направят силен отбор?
Определено отборът е водещ. Каквото и да си говорим – там са основните приходи от дейността на клуба. Левски се занимава с футбол, това е неговият продукт. Няма логика да печелим пари от съпровождащата дейност, колкото и да е важна тя в модерния футбол. И да ги харчим за играчи. Заради това дейността е съпровождаща. Но казвайки това, държа дебело да подчертая, че особено в сегашната кризисна ситуация, дейността на клуба извън терена също е адски важна и всеки лев е ценен.
Тук искам още нещо да подчертая, за да не бъда разбиран погрешно. Това, че не пропагандираме непрекъснато дарителската кампания не означава, че ние не се нуждаем от тези средства. Както казах – важен е всеки лев. Но от друга страна твърде много вече искахме от нашите привърженици. Време е Левски като клуб да се отплати за това и да направи усилията да стъпи на краката си със свои усилия.
Какво е реалното състояние на Левски, съпоставено с очакванията ти?
Сигурно хората очакват да кажа, че е много по-лошо, отколкото съм очаквал. Но не е така. И отново ще поставя акцента върху спортната част. Аз реално не съм се отделял нито за момент от Левски във времето, когато не съм бил в клуба. Наблюдавал съм всичко, макар и отвън и мога да кажа, че няма нещо, което е свързано с отбора и да ме изненада.
А и през всичките тези години съм си казвал мнението, посочвал съм проблемите, които виждам, свързани с управлението на клуба. Сигурно съм звучал твърде критично, но това е била самата истина. И не съм изненадан, че се стигна до днешния труден момент. Левски е управляван безотговорно, това е истината и няма какво да го крием. Например това с безкрайното текучество на играчи. Говорим за едни десетки милиони, които са отишли в заплати на играчи. А те не са дали нищо на клуба. В комисионни и трансферни суми по привличането им. В неустойки, за да може да си тръгнат и да дойдат нови. Това е един много порочен цикъл, който е нанесъл огромна щета върху Левски.
Да, но едва ли можем да упрекнем собствениците преди теб, че не са имали амбиции…
В никакъв случай не го казвам. Даже съм сигурен, че всеки от тях е искал да постигне нещо. Но просто не са управлявали правилно футболните процеси.
Извън това лошо управление, кой е най-големият проблем, свързан с отбора?
Казвам го веднага. „Герена“ беше нашата крепост. Виждал съм го и като играч, после и като директор. Трябва да се погледне статистиката, но от построяването на стадиона до един дълъг момент напред във времето Левски има домакински загуби, които могат да се изброят на пръстите на двете ръце. Отборите идваха тук с готовността да загубят. Молили са се да ги бием с по-малко. Ето това загубихме – разрушихме крепостта си. Сега идват какви ли не тимове и трупат слава на наш гръб. Няма как да си докарал нещата донякъде и след това например да пропилееш всичко срещу Ботев Враца вкъщи или Пирин. Казвам го съвсем образно, с уважението към всеки съперник. Но ние сме Левски и това е било изпълнено винаги с конкретно съдържание.
Ще кажа и нещо друго. Домакинската крепост беше разрушена не само в Левски, но и в националния отбор. Левски и националния са скачени съдове и това се вижда от фактите в историята. Когато Левски е добре, тогава и българският национален отбор е добре. Там се случи същото. Вече никой не се притеснява да гостува в София.
Говорили сме с теб много за модела „Бащица“. Сега изглеждаш решен, че Левски трябва да го промени. Кога узря за това, сега, когато клубът изглежда съсипан, или преди това?
Моделът ние ще го променим, това е ясно. Не искам да гледам назад, зная, че това е нещото, което трябва да го направим и нещата ги виждам така в мечтите си. Искам Левски да стъпи на краката си и да съм реално последният мажоритарен акционер преди да сменим модела. Левски трябва да е на привържениците и те да избират президент. Мога да кажа, че ние вече проучваме как това е възможно юридически – хем да спазим законите, хем да стигнем там, където искаме. Иска ми се това да се случи в следващите три години.
Но отново трябва да направя уточнение. Като говорим например за Реал Мадрид, трябва да си дадем сметка за престижа, който носи президентския пост там. На практика сигурно има няколко човека в Испания, които отговарят на писаните и неписаните правила и могат да бъдат кандидати за президент. И макар че да се прави паралел между Левски и Реал изглежда неуместно, то трябва да работим така, че същият обществен престиж, същата отговорност или енергия да носи и това да се кандидатираш за президент на нашия клуб. За да се случи това, трябва да се променят много неща и на всяко ниво.
Да отидем към един от най-болезнените въпроси. Този за политико-икономическите зависимости в Левски.
Ще го кажа директно. Към този момент няма абсолютно никаква връзка между политици и Левски. Казвайки това, аз си давам сметка, че към Левски има апетити. Левски е твърде голям, обединил е огромна маса. И е абсолютно неизбежно да бъде интересен за политиците.
Но ще кажа и нещо друго. Аз винаги съм бягал от политиката като дявол от тамян. Имал съм предложения да се кандидатирам за депутат през 1995-1996 година. Ако съм имал интерес, може би съм щял да бъде в парламента. Но зная, че там не е моето място и заради това съм странял от политиците.
Сегашната ми позиция обаче предполага някои въпроси да се поставят съвсем открито. Онзи ден на Общото събрание поставих въпроса за стадиона ни и какво се случва. Много акционери реагираха негативно на това да поставяме въпроси на държавата за стадиона. Степан (б.р. председателят на НКП Степан Хиндлиян) реагира остро. И аз оттеглих предложението. Но това ме ядоса наистина и ще се аргументирам.
Аз разбирам, че повечето хора са безкрайно разочаровани от всичко около Левски в последните години. От всички приказки за политико-икономическите зависимости и са крайно твърди, че това нещо не трябва да го има. Всички тия приказки за парашутисти, помолени спонсори и в крайна сметка като резултат от всичко едно безкрайно лошо управление и днешната ситуация.
Но хайде да разгледаме въпроса от друга страна. Колко са левскарите в държавата? Те данъкоплатци ли са? А не може ли нещо с техните данъци да се направи за любимия им отбор? Защото с техните данъци се прави за пловдивските отбори, за други клубове. Само за Левски не. И тук да не бъда разбиран погрешно. Говоря само за нещо, което ще остане. Това е стадионът. Ами той не е наш, той е на държавата и ще бъде на държавата. Даден ни е за безвъзмездно и безсрочно ползване, но е собственост на Област София. Ние го ползваме. Но го ползват най-вече голяма част от данъкоплатците.
Ето го Сектор А, който е недовършен. Знаеш ли какво става долу при първия дъжд? Има проектирани съблекални, фантастични съблекални. Долу на практика вали, толкова силни са течовете. Защо това трябва да се разруши в един момент, само защото не е довършено? Печели ли от това държавата или някой друг? Печели ли някой от нашите съперници, дава ли им това някакво предимство?
А ние имаме всичко. Имаме проекта. Че този стадион никой няма да си го занесе вкъщи, ще остане тук и ще бъде на държавата.
Помогнаха на почти всички отбори. Държавата. Бойко Борисов. Защото Бойко Борисов помогна с личен ангажимент. Само на Левски не помогна.
И ние да се правим на ощипани. Как щяло да прозвучи това? Ние не молим за помощ, за да похарчим парите за футболисти. Искаме стадион, който ще е за нашите деца и внуци. Да идват години наред тук, всеки втори уикенд и да се чувстват добре и комфортно.
Ето на Ботев Пловдив дават 25 милиона лева. А ние седим, че щяло да прозвучи някак си. Ами не съм съгласен, това е класически популизъм.
Не смяташ ли обаче, че това са онези натрупвания, за които говорим. Обезверяването на публиката, може би и от начина, по който се случват нещата в Левски, в държавата?
А какво общо има това? Какво общо има идеята ни като огромна общност в качеството ни на данъкоплатци, на граждани на тази държава да искаме след година, година и половина да имаме чудесно място, на което тази огромна общност да може да прекарва част от времето си. Това е социална придобивка. И е точно обратното. Не обезверяване, а един стадион ще донесе вярата, че може да дойдеш и да си спокоен, да си доведеш детето. А не да се борим с този гъсталак, който е сега. Трябва някак да си наредим приоритетите – кое е важно и кое не!
Значи трябва да е ясно. Ние не искаме помощ по принцип и особено, за да хрантутим футболистите си или да докарваме някакви чужденци средна ръка.
Хайде поне да почнем отнякъде. От прословутия Сектор „Кабрио“. Без козирка не можем долу да забием един пирон. Ами като направим съблекалните, нали условията ще бъдат фантастични и за двата отбора. Включително съперниците ни ще се чувстват добре и ще им остава да мислят само за предстоящия мач на терена.
Ще напомня и друго, защото аз съм минал през това. Когато едно време с Мъри Стоилов говорихме за терените, пак излизаха разни умници да се подиграват. Видите ли, теренът бил еднакъв и за двата отбора. Ама нали не е все едно дали е перфектен или е нива. Мисленето е сбъркано!
Преди години играхме с Кипър и си позволих да кажа, че съперникът ни е изпреварил с 50 години във футболно отношение. Тогава ми се обидиха много хора. Ама как? Ама това е Кипър! Да, Кипър е. Но за последните години са направили повече от 3000 тревни терена. Над 350 отбора ходят всяка година на подготовка там. Когато едно време, през 80-те отивахме на подготовка в Кипър и играехме с Омония, там имаше няколко тревни терена. Този на Омония беше по-лош от нашата сгурия. Ако скъсаш с реалността, то животът отива напред и не те чака. Днес кипърските отбори са много често в Шампионска лига или групите на Лига Европа, докато ние гледам отстрани.
И съм казвал това дори и за нашите политиците. Да им светне лампичката. Но в България има много разбирачи от всичко!
До каква степен ще балансираш между това да правиш каквото смята за добре и да се съобразяваш с мнението на широк кръг от хора, било то привърженици или акционери?
Значи структурата е установена и според мен привържениците са застъпени, като в Надзорния съвет влезе реален техен представител в лицето на Петър Ганев.
Но мисля, че в спортно-техническо отношение към мен има голямо доверие. И аз съм достатъчен авторитет, за да ми се има това доверие. Плюс това моята работа винаги се е виждала от резултатите в отбора. Да, пак ще го повторя, че може би сега ще допусна грешки, защото сме притиснати от времето да направим бърза селекция и да сглобим бързо отбор. Но пък гарантирам, че в първия момент, в който стъпим на по-здрава почва, тези грешки от последните години, които са се допускали масово, няма да ги повторя. И смятам, че хората ми имат доверие. Няма да ми е трудно да балансирам, не мисля, че ще ми се налага често. Винаги ще се съобразя с всяко мнение, което е ценно за Левски.
Кое от всекидневната работа ти е най-трудно в този момент?
Има едно нещо, което не само ми е трудно, но ми изглежда смъртоносно. То е, че не мога да бъда на всяка тренировка на отбора, защото там ми е силата. Да гледам, да виждам какво се случва и да действам. Не е само да контролирам процеса, защото съм сигурен в треньорите, че ще се справят. Липсва ми да почувствам пулса на отбора, на всеки футболист. Да усетя проблема, да скръцна със зъби. Ако трябва да ударя някого зад врата, образно казано.
Защото на футболистите, на спортистите, малко им трябва от треньорите и ръководството, за да литнат. Ето това ми липсва, а то е и ключовото, защото в крайна сметка управляваме спортен отбор.
Времето не стига. Ето и днес. Излязъл съм сутринта в 8 и сега ще се прибера в 8. И съм неудовлетворен, защото съм сигурен, че можеше да свършва повече работа. Будя се през нощта и не мога да заспя няколко часа. Мисля за това къде съм най-полезен и че на практика не ми стига време да бъда полезен точно там.
В Левски си бил с много хора, съиграчи, треньори, после играчи, на които си бил директор. Усещаш ли тяхното доверие днес?
Ако имаш предвид, че има ветерани, които ме критикуват, то няма проблем. Ние обаче никога не сме имали проблем, който например има ЦСКА с ветераните, наречен „съскащите змии“. Те буквално направиха чудеса в последните 10 години.
Мисля, че всеки един левскар, който живее с проблемите на Левски, дори мога да кажа с нещастието на Левски в този момент, има място до мен да ми помогне. Но не бих взел дори и собствения си брат в клуба, ако не съм убеден, че ще има полза от него. Така че това, че някой някога е бил в Левски не е индулгенция да очаква пост. Зная, че винаги ще има недоволни и съм окей с критиките. Нямам проблем с нито една критика, нито с някой човек, който ме критикува. Всяка критика може да е полезна за Левски, а в никакъв случай не се приемам за идеален. Но сигурното е, че аз съм този, който е най-успешен и е постигнал най-много. Това пък ми дава правото да имам самочувствие в работата си.
Но за доверието ще кажа така: тези, които са ме научили на нещо в Левски, тези от които съм взел най-много са зад мен. Чувствам подкрепата на учителите ми на 100% и това е най-голямото богатство.
Имам само още един въпрос, който всички ще ти зададат: Станимир Стоилов.
Вратата на Левски винаги е отворена за него. Мъри постигна изключително много, не само в Левски. Навсякъде, където отиде постигна резултати. Сигурно е, че ще се върне в Левски някога, дали да си завърши кариерата си дори. Аз искам да дойде на „Герена“, но зная, че за да му предложа, трябва да го направя с чисто сърце, Левски трябва да си е стъпил на краката. Той твърде много вдигна летвата на професионализма и не бива да бъде притискан, просто ей така, заради доброто старо време. Той трябва да е убеден, че ще бъде в адекватна среда, за да бъде наистина полезен. Сигурен съм, че Стоилов няма да иска някакви непосилни неща, а някаква рамка, организационна и финансова, за да може да работи адекватно. Никога няма да злоупотребя, че съм дал шанс на Стоилов и да го притискам днес с това.
