-
-
Датата 10 юли 1994 година завинаги ще остане записана със златни букви в историята на българския футбол. Тогава на „Джайънтс стейдиъм“ в Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси, на един хвърлей от „пъпа на света“ Ню Йорк, трикольорите смаяха света, поставяйки на колене световния шампион Германия в четвъртфинал на мондиала в САЩ.
Едва ли има очевидец на този двубой, който да не потръпва само при споменаването му. И при мисълта за него да започне да сглобява в главата си пъзел от спомени за онзи незабравим следобед, който неусетно се сля с нощта, в която всеки бе горд да е българин, всички бяха юнаци!
Надали обаче някой си е мислил, че това трудно описуемо чувство ще бъде изпитано, след като само двайсетина дни по-рано – на 21 юни, България бе разбита от Нигерия под палещото слънце в Далас – 0:3. Последвалото 4:0 над Гърция в Чикаго бе посрещнато с облекчение – първа победа на тима ни на световни първенства. За да дойде нощта, в която бе подчинена Аржентина. После всичко стана като сън -на 5 юли сякаш цялата държава не спа в мача с Мексико. Първо изрева мощно след гола на Стоичков, след това започна да попържа съдията Джамал ал Шариф от Сирия, отсъдил дузпа за ацтеките и изгонил Емил Кременлиев, а накрая, вече прималяла от нерви и напрежение, сякаш плонжираше при дузпите заедно с „този невероятен Боби Михайлов“.
За да се стигне до незабравимия 10 юли. Онзи, в който в 75-ата минута на мача с Германия, при резултат 0:1, Христо Стоичков си нагласи топката, за да изпълни фаул. В миговете от залагането до оплитането й в мрежата на долния десен ъгъл коментаторът изстреля: „Стената е на не повече от 7, 7 метра и половина. Стоичков! Гооооол! Великолепно изпълнение на Христо Стоичков и резултатът е 1:1. Ето, че Бодо Илгнер капитулира, България изравнява в 75-ата минута след чудесния пряк свободен удар на Христо Стоичков. Отбор сме, отбор сме, кой каквото ще да говори. България играе силен футбол на това световно първенство, това разбраха и германците“.
3 минути по-късно Златко Янков пое топката на тъча, последва обръщане и центриране.
Защитата от „изпаднали германци“ сякаш я нямаше, а нисичкият Хеслер се бе втурнал да покрива Йордан Лечков. Мощен отскок напред, удар с глава от 12 метра, топката е в горния десен ъгъл! 2:1 за България! За има няма 180 секунди световният шампион е поставен на колене! Отрязък от време, в който сякаш земята бе спряла, а всички на нея бяха българи.
Това бе Мачът! За него е казано и изписано почти всичко. И за него ще продължи да се говори и пише и след още много пъти по 25 години!
След това дойде разочарованието срещу Италия на полуфиналите, а накрая и битката с Швеция за третото място, която мина някак си между другото. Националите отидоха на световно първенство с цел да запишат победа, а се върнаха с медал – грозното пате бе станало красив лебед. Те станаха Четвъртите в света, а покрай тях цялата държава сякаш изживя своята „американска мечта“. И наистина народът ни бе горд като лъв.
Преди четвърт век хората се прегръщаха по улиците и празнуваха така, сякаш няма да има утре. Бяха си загубили ума по героите. Лошото е, че 25 години по-късно тези улици не водят към стадионите. Ентусиазмът и еуфорията бяха разпилени по най-лековатия начин. Засега нов 10 юли не се задава. Но всеки, който е изживял този от 1994 година, никога няма да го забрави. Ще помни винаги и САЩ’94, както и хората, накарали цяла една нация да се омагьоса от футболната топка.
