-
-
Бившият наставник на Левски Славиша Стоянович разказа за периода си при „сините“ в последната година. Специалистът сподели мнението си за ситуацията на „Герена“ и призна, че има разочарование у него от втория му период на „Герена“
„Аз дойдох в Левски не защото не съм имал работа. Имах три оферти по това време, но емоцията ми каза, че трябва да помогна на отбора в трудните моменти. Покани ме Спас Русев, а след това говорих и с Наско Сираков. Като дойдох имахме 13-14 футболисти, а повечето бяха и с коронавирус. Целта ни беше да стабилизираме отбора, да избегнем зоната на изпадащите и да интегрираме някои момчета от школата. Като си тръгнах първия път от Левски, казах на Спас Русев, че ако има нужда от мен, ще помогна“, каза Стоянович пред „Спортал“.
„Лагерът в Хърватия бе моя идея. Когато трябваше да се взима решение. Ситуацията тогава беше, че Кипър и Турция може да бъде затворен. Тогава предложих за Хърватия, защото ще е по-лесно за достигане тогава. Мисля, че подготовката беше супер. Моето желание бе да се докарат Кабрал. Балмон и Обертан и още няколко души“, добави Славиша.
„След март аз се озовах в болницата. Терапията, която докторите бяха назначили не беше ефективна и ситуацията ставаше по-зле всеки ден. Обадих на Спас Русев, защото тогава беше и трудно да се намери дори легло. Той ми помогна. Бях 18 дена във ВМА. Аз имах доверие на Спас Русев и знаех, че ще ми помогне. Не беше толкова тежко, както беше писано в медиите. Това създаде тревоги на семейството ми. Бях на кислород доста време, но не беше толкова зле, както се беше писало. Това е една ситуация, която не е много ясна. Всичко може да се промени всеки момент“, разказа специалистът за битката си COVID-19.
„Като няма пари, трябва да реагираш. През зимата преценихме, че ни трябват футболисти на някои позиции, затова докарахме чужденци. Търсихме възможност да имаме малко повече конкуренция. Преди мача със Славия за Купата на България нямахме загуба. Само Лудогорец имаше повече точки от Левски, ако не бъркам. За мача със Славия имахме много контузени играчи, Райнов игра като защитник, защото не разполагах с такива. Трудни моменти бяха. Аз съм човек, който поема отговорността. След три дни имахме важен мач със Славия, търсих реакция от отбора, да видим дали си вярваме. Трудно време беше – в сряда сняг, след това пак сняг, в неделя още сняг, искаше се реакция от отбора. Трябваше топките да се извадят на масата и да се прояви кураж. Не съм човек, който ще избяга след важна загуба, просто исках реакция от отбора на Левски“, продължи специалистът.
„Не винаги треньорът е виновен, не говоря само за Левски. Целта ми беше да стабилизирам отбора и седмото място за баража, ако може и добро представяне на Купата. И да вкараме повече юноши. Според мен постигнахме целта – като няма пари, трудно е, беше на правия път Левски. Можеше и по-добре, но понякога Господ не дава някои неща. Като бях в болницата не говорих изобщо с Наско Сираков и Павел Колев, получих само два SMS-a. За първи път говорих със Сираков, когато излязох от карантина, преди мача с ЦСКА. Говорихме за това какво ще бъде следващия сезон, ако може да стигнем седмото място. Със сигурност не бях в добро физическо състояние. С Живко Миланов водих комуникация всеки ден, за отбора, за тренировките. След като излязох от карантината, бях на тренировката, за да видя какво е състоянието на отбора. Така беше докрай“, каза още Стоянович.
„Знаете, че е много трудно да се работи в условия на финансова криза, но не откривам топлата вода, като казвам, това. Много играчи имат семейства, за които се грижат и ситуацията е била доста тежка с тази неизвестност. Това беше положението. Никой обаче не казва, че си загубил, защото не е имало пари. Ситуацията откъм резултати също беше много тежка. Аз с Николай Михайлов говорих през декември какво трябва да се направи. В януари имахме договорка, че ако се завърне в добро физическо състояние да може да играе. Симеон Славчев беше два-три пъти контузен, два пъти беше позитивен с коронавирус. Така че за него се получи доста неприятно ситуацията“, каза Стоянович.
„С Павел Колев нямахме много добра комуникация още от времето, когато дойде Георги Дерменджиев. В последствие разчистихме някои неща с него. Говорихме директно с него. Бяха навързани някакви моменти, за които той смяташе, че съм крив, за други пък аз“.
“Честно казано нямам почти никаква информация за Левски какво се случва. Вчера пристигнах по лични дела. Само чувам за някакви големи спонсори, но не знам какво става. Нормално е да съм разочарован. След една тренировка преди мача с Ботев (Пловдив) ме повика Наско Сираков и ми каза, че няма да разчита на мен за следващия сезон. Няма пари, можем да фалираме и такива неща. Говорихме за разтрогването на договора и се разбрахме да стане на два пъти издължаването, но до момента не всичко изплатено. На 20 юни трябваше да е второто плащане, но няма за момента. Напускането ми на Левски не беше по мое желание. Чувствам се изигран от втория ми престой в клуба. Не съжалявам, защото го правих честно и с желание да помогна.”, сподели за престоя си на „Герена“ още Стоянович.
