-
-
Ако беше Делио Роси, никога Левски нямаше да допусне ранен гол от Локомотив Пловдив и мачът в неделя вечер на „Лаута“ щеше да се развие по друг начин. Тези привърженици, които вадят винаги на преден план резултата, ще намерят отпор от тези, които гледат преди всичко играта и перспективата. При италианеца плановете може би бяха след около 2-3 години Левски да започне да атакува пo-смело. Така че няма смисъл да правим подобни сравнения и да се връщаме 2 месеца назад.
Лошото обаче е, че сините не играха това, което показваха напоследък. Не казваме – това, което могат. Защото широката публика наистина все още не знае какво може Левски при Славиша Стоянович. Ясно е, че треньор и футболисти имат голямо желание да играят атакуващо и агресивно, но както не един и два пъти споменахме, липсват натрупвания за провеждане на един мач така, както им се иска на всички.
Това, което убягна на треньорския щаб – разузнаването. Или пък е имало неспазване на указанията. Локо Пловдив играе с дълги топки от дълбочина или пък с високи центрирания от фланговете. Голът на Димитър Илиев срещу Ботев трябваше да бъде разучен внимателно, но явно не е, иначе сините нямаше да допуснат Анте Аралица да вкара подобен във вратата на Полачек.
И обратното – Левски трябваше да прави всичко друго, но не и да играе напред с оръжието на Локо Пловдив. При снажните централни защитници Езе и Асен Георгиев кой от сините можеше да има шансове на втория етаж?! Да, винаги има опции, но Буш няколко пъти направи с глава това,
което умее най-добре – да не уцели вратата,
ако изобщо напипа хубаво топката.
След мача от синия лагер наведоха глави и си признаха, че нещо не били мотивирани като хората, нямали достатъчно стръв, липсвала им агресия. В което има доза истина. В същото време локомотивци имаха от всичко това по много и въпреки че чисто спортно-технически не показаха нещо интересно и различно, си измъкнаха трите точки. Бруно Акрапович явно е добър мотиватор, приказката пред камера му върви, явно и в съблекалнята е така. В психологически аспект трябва да прибавим и подправката – Крушарски. Малко им трябва на футболистите да си навият пружините и да играят с пределна агресия. Шефът на Локо Пловдив или им сервира с големия черпак и ги прави на две стотинки, или ги вдига
до ниво да са равностойни на Ливърпул.
Уличната терминология в съблекалните на българските стадиони винаги е за предпочитане пред академичните и деликатни слова, каквито Спас Русев използва при редките си срещи с футболистите. А общото и при двамата собственици май е, че са и селекционери.
Но да си дойдем на думата. Вече споменахме, че Левски прави абсолютно безполезни и излишни опити да направи от Буш голаджия. Е, не става, не става и не става. Тича момчето, не се предава, не се отчайва, опитва да измисли нещо, но много пъти сме писали, че една двукилограмова котка не може да изяде три килограма риба. Същото е и с Буш. Другите две Б – Белаид и Белмонт са в същата безнадеждна категория. Като само французинът може някога някъде да дръпне нагоре като игра. Но не е ясно кога и къде. Има някаква елементарна футболна грамотност, над която може да надгради, но засега не му се получава. Ами няма как да стане с това трио БББ. Не казваме, че Левски играе с трима човека по-малко, но някак е много нереално да се говори за шампионска титла при такива три „обстоятелства“ в стартовия състав. Абсолютно неадекватна централна ос! А и Кали Тиам е леко надценяван – Ричард Еромоигбе преди десетина години бе къде-къде по-добър футболист на тази позиция.
Странно е защо Славиша Стоянович се прави на консервативен и не пипа състава, когато играта върви. Не, в никакъв случай сърбинът не трябва да се заблуждава, че играта върви. Вървяха резултатите, но досега. И може да се окаже, че загубените три точки ще бъдат от полза. Защото, реално погледнато, Буш можеше да вкара два гола на „Лаута“ и сините да си останат на върха в класирането. И
самозаблудата да продължи
до момент, в който Левски не падне от по-голяма височина, от което ще последва по-силна болка. Явно Стоянович чакаше нещо, но не е ясно какво. Но да чака чудеса от тези тримата, е все едно да чака окапалите есенни листа да се върнат обратно по дърветата.
Разбира се, че нивата е дълга и след мача с ЦСКА-София на 29 септември нито ще свърши светът, нито пък някой от двата тима ще литне в Космоса. Но Славиша Стоянович трябва да е осъзнал, че няма смисъл да се съобразява с евентуалности – кой какво щял да каже, ако се случило еди-какво си. И да спре да пренебрегва принципите си. Справка – половината от привлечените летни попълнения.
Промяната към Левски без БББ трябва да започне още този уикенд. Моментът е подходящ, съперникът, без да го подценяваме – също.
Желю Станков/ „Тема спорт“
