В петък Левски стигна до категоричното 7:0 над Верея на „Герена“. С този мач се затвори първият цикъл от първенството – сините вече са играли срещу всички останали тимове в първенството. Успехът бе най-големият под ръководството на Славиша Стоянович. Той показва и тенденциите, които вървят в Левски под ръководството на сърбина със словенски паспорт. Срещата бе под №11 за него начело на сините в първенството. Видно е, че стореното от него до момента се харесва на феновете. То се усеща и по посещаемостта. И докато бе логично в началото Славиша и работата му да привличат интерес, то треньорът успява да го поддържа и да подхранва очакванията на запалянковците.
Спомнете си само старта на предшественика му Делио Роси при сините – победи с увеличаваща се резултатност -2:0 над Дунав, 3:0 над Пирин Бл и 4:0 над Славия. Тогава повечето привърженици на сините бяха във възторг. След това дойде отрезвяването и реалността. След 11 мача при италианеца сините имаха 7 победи, 2 равенства и 2 загуби. Голова разлика на тима 17-6, спечелените точки 23, а сухите мрежи 8. Тоест Левски печелеше средно 2.09 точки на мач, вкарваше средно по 1.54 гола и допускаше средно по 0.54. Тогава Роси обичаше да казва, че Левски първо трябва да се научи да ходи, преди да започне да тича.
Философията на Стоянович е съвсем различна, но още със стъпването си в клуба обеща, че отборът трябва да остане балансиран и да започне да играе по-агресивно и нападателно. До момента цифрите показват, че Славиша успява да направи така, че думите му да не увиснат във въздуха. Това, че отборът играе по-привлекателен футбол, си личи от посещаемостта на „Герена“.
Какво обаче показва статистиката? Тя е в полза на Стоянович, който до момента наистина успява да намери баланса. За играта на сините при Роси се казваше, че е прекалено изчаквателна и на моменти дефанзивна. При новия наставник не е така. Въпреки че сините изглеждат доста пo-нападателно, те са допуснали точно толкова голове, колкото и при Роси за 11 мача – 6, средно по 0.54 на двубой. При това отбраната на сините е съставена от същото каре, каквото бе и при Делио. По-малко са единствено сухите мрежи – 6 сега срещу 8 преди година.
Всички останали показатели са се повишили – победите на Левски за 11 мача са се увеличили на 9, тоест тимът печели средно по 2.45 точки на двубой. Головете също са повече – средно по 2.18 на сблъсък. А това от своя страна няма как да не се отрази на класирането – миналия сезон никой не броеше тима от „Герена“ за реален претендент за титлата. Сега не е точно така.
До момента Стоянович върши точно това, което Роси не успяваше – да се пробва да събуди заспалия син гигант. Стартът му е обещаващ, но трудното тепърва предстои. Все пак треньорът направи така, че поводите за оптимизъм да преобладават.