Славиша Стоянович уж бе различен от Делио Роси, но дойде ноември и влезе в неговите обувки. И май му паснаха отлично. Точно 25 ноември миналата година стана ясно, че италианецът наистина не е магьосник и Левски ще гледа отблизо битката между Лудогорец и ЦСКА за титлата. По ирония на съдбата нещата се повториха, но този път още по-болезнено. Роси приключи първите си 16 мача с измъчена победа в последната минута над Верея след скандален гол на Яблонски.
Сега обаче се стигна до явна криза Левски записа втора поредна загуба в първенството. При това у дома -1:3 от Ботев (Bp). Така „сините вече са на 4 точки от ЦСКА-София и цели 7 от Лудогорец. Миналата година бе малко по-зле в това отношение, но и сега нещата не са приятни. Още повече, че през есента на 2017 година тимът от „Герена“ все още не бе изпуснал основната цел, която бе афиширана преди началото на първенството – Купата на България. Сега тази спасителна сламка обаче вече не съществува. Изгоря във Варна. А този трофей е бил основната задача, която е била поставена и пред Славиша Стоянович. Той си го призна сам. Сега му остава само едно – първенството. Там трябва да бъде близо до Лудогорец, но и пред ЦСКА-София. Ситуацията обаче му се изплъзна от контрол след загубата от Ботев (Bp). Мач, който влизаше в графата -леки. Особено, след като Стоянович успя да излъже колегата си Сашо Ангелов още в дебюта си – 2:0 в Монтана. Сега обаче се случи обратното, което показва, че Славиша е станал доста предвидим за колегите си. А фактът, че Левски сбърка за трети път след пауза на националните отбори под негово ръководство, вече говори за проблем, на който Стоянович не успя да намери решение.
Странни изглеждаха и решенията за ротации в титулярния състав, ако не броим тази на Обертан по крилото. Белаид явно е дръпнал ръчната, след като остана резерва. Рейш пък седеше доста по-добре до Яблонски, отколкото до Тиам. Смените, които направи, също не доведоха до нищо. „Сините“ само изсипваха топката в наказателното поле на Ботев и ставаха лесна плячка за врачани. Това показа, че в Левски май нямат План Б, ако срещата не се развие по план. Столичани имат само един обрат, откакто дойде Стоянович. „Крачка по крачка, мач по мач“, обичаше да казва той в началото на силната си серия но е явно, че добрите резултати успяха бързо да го увлекат, че нещата може да се случат по-лесно, отколкото смяташе в началото. Не му помагат и хората около него, които не са един или двама. А някои от тях са сърбали попарата и с Делио Роси – Асен Букарев и Тодор Симов. Явно обаче им е вкусна, след като не успяха да помогнат на старшията да не допусне издънка като тази с Ботев (Bp). Вярно е, че „сините“ имат голям брой играчи и трябват повече хора за тренировките, но само с подреждане на колци – не става.
Друг факт свързва Роси и Стоянович в ситуацията, която изпаднаха през ноември. Тогава също се осъществи рокада в управата. Делио се отърва от Даниел Боримиров, а Асен Букарев бе преназначен на неговата позиция, но като спортно-технически координатор. Сега пък бе анонсирано идването на Павел Колев като изпълнителен директор, а Красимир Иванов става само финансов. През миналата година нещата приключиха бързо и със скандал, който остави Левски без опозиция на Роси. Сега обаче явно някои мислят повече какво ще се случи след 1 януари, а не за настоящето. А то бе ясно – повече грешки не може да се допускат. Е, „сините“ настъпиха още първата мина. А идват още четири.