-
-
Тече зимата на 2000 година. Държавният промишлен гигант Нефтохим е приватизиран преди броени месеци. За него руският петролен консорциум Лукойл плаща 100 милиона долара, което е нищожна цена, но това е друга тема. Любопитен детайл от цялата приватизационна сделка е, че заедно с другите огромни активи на комбината на руснаците е продаден и стадион Нефтохимик.
Той е гордостта на Бургас и най-модерното спортно съоръжение в България по това време. В него обаче властва футболния бос Христо Порточанов. Тогава той е президент и мажоритарен собственик на ПФК Нефтохимик. Той желае да работи с новото ръководство на комбината, който вече се казва Лукойл-Нефтохим.
В средата на януари 2000 година обаче изпълнителният директор на завода Владимир Ракитски изпраща писмо, в което иска да бъдат описани всички наличности в стадиона и той да бъде предаден на разположение на завода. Не се споменава нито дума за футболния клуб, който тренира и играе там мачовете си. Освен това на стадиона работи и медицински център, а за неговата поддръжка се грижат десетки служители.
Порточанов отговаря гневно, че няма да се подчини. След няколко дни от комбината е изпратен екип от гардове, служители на охранителната фирма Лукома. Те трябва да съдействат на специална комисия от юристи, които са изпратени, за да намерят Порточанов покана да напусне съоръжението. Става сблъсък на входа между гардовете и охраната на стадиона. Извикани са и полицаи. Идват и медии. Екъшъ е пълен. Порточанов обаче не е открит. Той е напуснал кабинета си през специален изход, който води към базата на ОСК Нефтохимик, намиращ се в съседство. Феновете пък се вдигат на бунт и блокират входа на стадиона. Заплашват, че ще блокират и входовете на Бургас. Напрежението нараства с всеки ден. Двете страна воюват и на страниците на вестниците и в ефира на телевизиите. Тогава все още сайтовете у нас се броят на пръсти.
Порточанов прилага всякакви хватки, за да забави агонията. В крайна сметка отборът временно е изгонен от стадиона, а играе мачовете си в Сливен. Кризата е сериозна. Фенове и общественици бранят стадиона и тима, но битката изглежда обречена. Футболисти, треньори и служители също протестират. Градът е настръхнал. Спасението идва по неочакван начин. В края на февруари на сцената се появява Митко Събев. Тогава той е шеф на фирмата „Юкос Петролеум“, който е купила държавната верига бензиностанции „Петрол“ АД. Той заявява, че ще купи 34 процента от акциите на Нефтохимик и ще осигури финансово издръжка. Неочаквано, а може би и очаквано ръководството на рафинерията отстъпва. Стадионът отново се предоставя за ползване на клуба. Преговорите за неговото бъдеще се отлагат. През 2002 година той е закупен за сумата от 4, 5 милиона лева. Негов собственик става фирма на Събев. Самата сума е странно ниска, но това е договорено като сделка между две частни фирми и не подлежи на обществено обсъждане. Така Нефтохимик се пребори и остана на стадиона, разбира се с помощ. Но ….това е едно ново начало или ….началото на края. Всеки може да отговори сам на този въпрос.
