-
-
Хубчев е истински щастливец и прословутата му затвореност засега много му помага. Въпросът е обаче дали в същото време това не пречи на отбора, а оттам и на клуба. Отстрани изглежда, че на него изобщо не му пука какво мислят за него феновете и медиите. А също така не му пука какво мислят околните и за отбора му. И не просто околните, същото е и относно привържениците на Левски.
Кои привърженици? Кои хора? Треньорът отговаря с въпроси на питанията относно каквото и да било, свързано с феновете, и по-точно какво мислят те за отбора, за някой играч или за самия него. В това няма нищо лошо, ако Хубчев бе в националния отбор или в тим, който няма претенции да е нещо по така. В Левски обаче е много различно. Ще кажете – ама Хубчев нали игра в Левски. Това вече по-скоро е недостатък. И други, които играха в Левски, си мислеха, че знаят всичко и могат всичко като треньори или ръководители. Обаче всички се опариха, докато разберат, че е различно.
Това различното самият Петър Хубчев ще го усети през ноември. Кризисният месец за сините настъпва само след няколко дни и треньорът неминуемо ще усети гореописаните разлики. Вече започнаха така наречените препоръки. Един казва така, друг иначе. Онзи ден Кирил Ивков не на шега подхвърли, че ако е нужно, може дори да се отстъпи като влагане в първенството, но да се хвърлят абсолютно всички сили за купата. Легендата бе откровен до болка – Лудогорец нямат стигане. Да, светът няма да свърши, но пък ще свърши публиката. На последното домакинство на „Герена“, и то срещу претенциозен хитов тим като Арда, имаше около 2500 зрители, което е красноречив показател, че малко или много и публиката е дала отстъпление. Празните трибуни на „Герена“ означаваха същото – Лудогорец нямат стигане. И причината не е толкова в очевидната разлика между първия в класирането и сините, колкото в напразните усилия, а и средства тази разлика да бъде намалена. По списъка на Хубчев шефовете хвърлиха сериозни пари за селекция, плащат се заплати, глобално много по-големи от минали години, а новите футболисти не намират място в стартовата единайсеторка. И ако досега номерата с аклиматизация, бегови натоварвания и други от този род минаваха, през ноември вече никой няма да вземе насериозно такива оправдания. Който се приспособил, добре дошъл, който не е, да си ходи. Грубо казано, това е мнението на хората, дето Хубчев пита -кои хора.
През ноември все така се случва, че Левски вече изостава в първенството и/или отпада за купата и след като публиката зададе тежките си въпроси, с присъствие или отсъствие на стадиона дава своята оценка за отговорите. Понякога резултатите на отбора и състоянието на клуба остават на заден план за сметка на отговорите от клуба и конкретно от треньора. От канцелариите побързаха да отговорят на още незададените въпроси – дълговете се плащат регулярно, инвестират се сериозни средства в база и инфраструктура, има бюджет за двама-трима нови през зимата. Топката е към треньорската скамейка. Първата серия въпроси са неизбежни и са свързани с целите. Колкото и да му е неприятно на Хубчев, трябва да приеме, че блудкави отговори с обиграване, доизграждане, напасване и т.н. не се харесват през ноември. През този месец се говори за място в класирането, точкова разлика, както и купата. Ако нещата се влошават, иди обяснявай какво си заварил, какво е сега и какво евентуално ще направиш. Тези неща минават за ядрото от две хиляди и нещо публика, които са твърди. Хубчев, респективно Левски, трябва да се цели в онези хиляди фенове, които са нетвърди и се интересуват от точки и класиране. Като това е особено изразено през ноември.
Jelio kurvo