-
-
Очевидно Локо Пловдив е отбор, който играе по-добре, когато привидно е разпарчетосан от вътрешни скандали и напрежение. През този сезон на „Лаута“ минаха през какво ли не – спор между нов собственик и стар главен акционер Христо Крушарски, като последният в крайна сметка пак е начело на „смърфовете“. Скандали по оста Павел Колев, доскорошен директор на „черно-белите“, и Адам Сотков. Оттам искри между Томаш и Колев и Томаш и шефовете. Особено неприкрито бе напрежението между треньора и Крушарски. Целият този бекграунд чертаеше едно апокалиптично представяне на „смърфовете“, но в крайна сметка дефектът се превърна в ефект. Безпаричието, което се очакваше да демотивира напълно играчите, не се превърна в унищожителен фактор дори в моментите, в които заплатите бяха бавени по 2-3 месеца. Финансовото състояние наложи и продажбата на големите звезди на отбора Джовани, Алфа Конте и Георги Минчев. Вместо очакваното затъване, Локо Пловдив излиза още по-силен, а новото попълнение Мичи Нтело без съмнение е най-силно играещото зимно попълнение в цялата Първа лига.
Ако приемем, че Локо е едно микрообщество или микродържава, то тук напълно се потвърждава тезата на знаменития английски историк и културен антрополог Арнолд Тойнби, че поставените под напрежение държави и общности действат най-успешно и са най-здрави.
Когато треньорът Александър Томаш говори за колектив, сърце и отбор, обикновено журналистите се подсмихваме иронично, знаейки че това е обичайното клише след победа. При Томаш актуалната ситуация в отбора е такава, че имаме 100 процента покритие на казаното. Като изключим Нтело и донякъде Дионе, в отбора няма футболисти с изключителни качества. Тактика, характер, психика и колектив – това са определящите фактори за успехите на Локо през сезона. Дори двукратният футболист номер 1 на България Митко Илиев остана резерва на няколко пъти, но без да запали фитила на недоволството от този факт. Подобни неща са най-показателни за климата в отбора.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
