Левски се хвана на хорото. И предстои да видим как ще се развие цялата история. Досега Спас Русев по-скоро минаваше за поддръжник на Домусчиев, а да не говорим, че негова компания е един от спонсорите на Лудогорец. Но сега босът на Левски се замисля колко е прав колегата му от ЦСКА-София, който от много години е в тази игра и щом назовава някои неща, значи има нещо.
Може би Наско Сираков не трябваше да ни припомня, че съдиите ще спрат Левски по пътя към титлата, а след него Гриша Ганчев също да ни припомня, че въпросната титла на практика е капарирана. Изказванията на Сираков, Ганчев и Русев явно нараниха сериозно нечие его.
В задачата обаче се пита дали само с напомняне може да се наруши тенденцията от последните години огромна част от съдийските скандали да се свързват с един отбор. Тази за кучето и кервана я знаем, така че с напомняне едва ли ще се промени нещо. Интересното обаче е, че досега така нареченият фин бизнесмен Спас Русев не си бе позволил да борави с лексиката на колегите си. Досега господинът от Лондон бягаше от темата, може би защото знае, че конците се дърпат от организацията на неговия отдавнашен приятел Боби Михайлов. Спас Русев дори издигна кандидатурата му на последния конгрес на БФС. И шефът на Левски много добре знае, че ако съдийството в някои мачове на Лудогорец оставя у него впечатления за некоректност, това не е защото на реферите така им е скимнало, а защото това е тенденция. Да, на Спас Русев също така му е ясно, че ако тази тенденция не се промени, той може да си докара още петима Обертановци на „Герена“ без никакви шансове Левски да спечели шампионска титла. Защото оня ден беше Кабаков, преди това Сватбата, Йорданов и кой ли още не, и цялата тази абонирана дружина ще си изпълнява ангажиментите. А неназованият и негонен, но явно гузен адресат показа неговото си ниво и насочи проблема към липсата на козирка на „Герена“. Целта видимо е да покаже, че ще си брани националната кауза и изобщо не му е приятно, че на футболната общественост у нас се казва, че някой си разнасял пари в куфарчета и съдиите са с ангажирана съвест.
Всичко това е нов елемент. Спас Русев най-после запя песента на феновете, които от много време му пеят, че битката срещу Разград няма как да бъде спечелена само със спортно-технически достойнства. Той отлагаше, отлагаше, но явно видя, че грешката е вярна. Разбира се, че съдийството на Кабаков в събота вечерта е дребнотемие. Същественото е, че Спас Русев най-накрая се усети и реагира, макар и твърде деликатно. Но и това се оказа достатъчно…
Желю Станков/ „Тема спорт“