-
-
Христо Янев, Едуард Йорданеску, Стамен Белчев, Христо Янев, Нестор Ел Маестро, Любо Пенев, Добри Митов, Люпко Петрович, Милош Крушчич, Стамен Белчев, Даниел Моралес, Бруно Акрапович, Любо Пенев. Това са треньорите на ЦСКА-София в последните 5 години – 13 назначения, 10 човека. Българи, румънец, сърби със сръбски и английски паспорти, бразилец, босненец. „Армията“ прилича на училище за треньори, а някои от тях повтарят класовете. Има хора, които са временни, а стават постоянни, и други, които идват за години напред, но си тръгват след няколко мача. Помнят се треньори, които си тръгват със скандали, но се връщат с увещания, а има и такива, които напускат с мир, но не се връщат.
Последователност? Не! Принципи? Никакви!
Старши-треньор съвсем не е подходящият етикет на тези, които работят в ЦСКА-София. Много по-сполучливо е да ги наричат старши-бушони – така да ги записват и в тимовия лист и дори на клубния календар. Защото тези хора идват, тренират отбора известно време, опитват се да наложат някаква философия или поне стил и си тръгват, нарамвайки цялата отговорност със себе си.
В същото време други си стоят на „Армията“ и започват всичко отначало. Защото е известно, че в ЦСКА-София треньорите нямат думата за селекцията, за трансферите, за подготовката. Те нито избират кой да дойде, нито кой и кога да си тръгне. Бруно Акрапович предупреждаваше, че ще му е трудно без Али Coy и Валентин Антов, но никой не го пита в крайна сметка. Той се държа мъжки и не ревна след продажбите, както биха направили някои други. Бруно се похвали, че има план Б и В, което очевидно не беше така, а опитът му да покрие хора над него, само му изяде главата. Но по-болезнено за него.
Керванът си върви и все по-малко кучета лаят по него. Рефренът е ясен – долу Бруно (Любо, Люпко, Стамен, Христо, Нестор, Милош), да живее Любо (Стамен, Люпко, Христо, Нестор, Даниел)! И така до следващия бушон…
Христо Бонински/ „Мач Телеграф“
