-
-
Стефан Генов водеше Крумовград в Трета лига, а през миналата кампания стана изпълнителен директор на клуба. Бе освободен от поста през октомври 2022 г., но със сигурност е един от хората, поставили основите на новото явление в родния футбол. На два пъти е част от щаба на ЦСКА-София като помощник-треньор, а е бил начело още на Локо Пд, Черно море, Локо Сф, Пирин, Монтана. В началото на века работи в сирийските Ал Итихад, Хюрия, Ал Талия, Ал Джихад. 67-годишният специалист говори пред „Тема Спорт“ преди предстоящия двубой между ЦСКА-София и Крумовград.
Г-н Генов, преди две години поехте Крумовград в Трета лига, а сега тимът е в елита и дори шокира Лудогорец в първия кръг на първенството. Очаквахте ли тогава този проект да се развие толкова бързо?
– Честно казано, бях на 90, да не кажа на 100 процента сигурен, че този отбор бързо ще си заслужи място в елита, но не сме си поставяли такава цел. Първото нещо, което искахме да направим, е организация в клуба, защото там беше една „гола поляна“. Нямаше основи за аматьорски футбол, камо ли за професионален. Работих само с Мишо Ролев, който беше треньор на вратарите, и с Асен Караславов, другите бяха служители и помощен персонал. Обучавахме администратори, което никога не ми се беше случвало в кариерата. Но като правиш нещата с желание и мерак, те се получават. Когато влязохме във Втора лига, не коментирахме, че на всяка цена трябва да се вземат много нови футболисти. Вместо това доведох треньора Акис Вавалис, който е изключителен професионалист, удоволствие е да се работи с него и се надявам, че ще се докаже в България в един момент. А аз преминах на позицията изпълнителен директор в клуба. Целта беше да съберем 20 точки на полусезона в групата. Момчетата обаче показаха много добра игра и желание и имахме 31! От януари месец тази година се направи селекция и вижте къде играе отборът в момента, съвсем заслужено влезе в Първа лига.
Крумовград поднесе сензацията на първия кръг с победата срещу Лудогорец. Може ли да повтори това и срещу ЦСКА на „Армията“?
– Аз съм реалист. Още в първия кръг видяхме това, че във футбола всичко може да се случи. Състезателите на Крумовград не са за подценяване. Клубът направи добра селекция. След победата срещу Лудогорец самочувствието и увереността им е на нужното ниво, така че при всички положения няма да отидат обречени на „Армията“. Но мачът с ЦСКА ще е коренно различен и аз мисля, че трудно могат да постигнат нов успех. Според мен този път ЦСКА ще се справи. Аз обаче не съм добър познавач и по тази причина никога не съм играл залози. Все пак очаквам ЦСКА да покаже по-добро лице от това, което демонстрира срещу Хебър.
Еуфорията в Борисовата градина беше сериозно охладена след грешната стъпка още в първия кръг срещу Хебър…
– Със сигурност новите футболисти в ЦСКА ще се нуждаят от време да се адаптират и да навлязат в нужната форма. Но ще се повторя, че очаквам червените да изглеждат по-добре с всеки изминал мач. Следях всички контроли на тима през лятото и ми направи впечатление, че са много подобрени нещата както в игрово отношение, така и в селекцията. Виждам ги като много сериозен претендент за първото място този сезон. ЦСКА 1948 също направи добра селекция, футболът може само да печели от това нещо. Нека има повече равностойни отбори, конкуренцията да е голяма и първенството да се развива.
На два пъти сте част от треньорския щаб в ЦСКА – като помощник на Христо Стоичков и Стамен Белчев. По-различна ли е атмосферата за работа на „Армията“ спрямо останалите клубове, в които сте работили у нас?
– Всеки треньор си мечтае да работи там, особено и при това ръководство начело с Гриша Ганчев, който е много сериозен човек. Дава нужните средства и има желание да угоди на треньорския щаб. ЦСКА си е ЦСКА с едно изречение. Това е гранд, другите грандове са Левски, пловдивските Ботев и Локомотив. Лудогорец също вече е голям отбор. Много пъти съм казвал, че Лудогорец е над средноевропейското ниво и разликата от другите клубове у нас е голяма.
Между 2001 и 2005 година водите 4 отбора в Сирия, какви спомени пазите от този период?
– Нивото на футбола там беше по-добро от нашето. Доказвал съм го с 2 отбора, с които бях на подготовка в България. С Ал Итихад от Алепо, с който станах шампион на Сирия, и с другия отбор от същия град Хюрия сме побеждавали Ботев Пловдив и българския национален отбор до 19 години. В Сирия се обръща много внимание на този спорт откъм стадиони, тренировъчни бази. Футболистите не са много скъпоплатени, но характерът им е силен и желанието за изява и влагането в тренировъчния процес и мачовете са големи. Стадионите там са по 30 000 места. В Ал Итихад два часа преди мач 40-хилядният им стадион е препълнен, да не говорим, когато има двубой от турнира за Купата на Азия.
Вече година сте далеч от скамейката, а от октомври насам нямате отбор. Какво е вашето бъдеще, мислите ли за отказване от треньорството?
– В никакъв случай не съм се отказал, но в момента не виждам добра оферта и подходящи условия на работа. Искам да работя в отбор, който да може да реализира целите си спрямо състоянието на клуба и от финансова гледна точка.
