-
-
Играчът на Славия Стефан Велев (29 г.) спечели първия трофей в професионалната си кариера, след като вдигна Купата на България на 9 май. Интересното е, че преди да го направи, той имаше 3 загубени финала за трофей – един с Берое (за суперкупата) и два с Левски (за купата). В крайна сметка обаче и Велев триумфира. Интересното е, че във финала със сините той не играна номиналната си позиция като вътрешен халф, а като ляв бек заради кадровите проблеми в Славия. Велев имаше трудната задача да действа срещу звездата на Левски Габриел Обертан. Играчът на белите даде интервю за “Тема Спорт”, в което сподели любопитни детайли около решителния мач за купата.
Стефане, каква беше емоцията след триумфа и как отпразнувахте?
– Беше нещо страхотно. Празненствата започнаха още на терена, после в съблекалнята и накрая в дискотеката. Едва днес (б.а. – вчера) се събираме на тренировка, но емоциите още ме държат. Честно казано обаче, се чудя защо изобщо ще го играем мача с Локо Пловдив. Няма никакъв смисъл, но… Събираме се всички, пък ще видим кой ще вземе участие в двубоя.
Имаше ли момент, в който не вярваше, че ще спечелите финала? Особено през първото полувреме Левски ви бяха награбили много сериозно…
– Не е имало такъв момент. Още преди мача имах вътрешно чувство, че ще спечелим. А и със съотборниците си говорихме, че в един мач всичко е възможно. Ясно беше, че Левски е по-добрият отбор, но пък към него имаше по-големи очаквания. До последно вярвахме, че купата ще е за нас. Още повече, когато Гошо Петков хвана дузпата на Гомес в началото на мача. Това натежа психологически на Левски, а на нас ни даде още повече вяра. След това Левски направи здрав натиск, но ние го очаквахме, още повече с оглед атмосферата на стадиона и това, че дълго време не са взимали трофеи. След като не вкараха гол преди почивката, времето започна сериозно да ги притиска, това работеше в наша полза, а при тях напрежението само се покачваше.
Левски остана без трофей, но за теб прокобата падна. Ти имаше три поредни загубени финала – с Берое за суперкупата (2010 г.) и предишните два на Левски (2013 и 2015 г,)…
– Точно така е. Но това е футболът, това е емоцията – никога не знаеш кога и как ще спечелиш. Има и големи играчи на световно ниво, които не са вдигали значими трофеи в кариерите си. Преди години съм бил фаворит във финалите, когато играех за Левски, но ги загубихме и двата. Сега обаче дойде моментът да съм на печелившата страна и емоцията е неописуема.
Какво ви каза Загорчич преди мача и на почивката?
– Постоянно ни вдъхваше увереност, казваше, че тази купа сме си я заслужили и ще я спечелим. Това беше много важен психологически момент, защото ни вдъхна още повече увереност.
А какво ви каза Георги Петков преди дузпите? Той ви събра всички 8 кръг и ви поговори за кратко…
– Никога няма да забравя думите му – каза, че се гордее с нас, че сме направили абсолютно всичко възможно, че сме показали, че сме мъже. Той самият ни обеща да положи максимални усилия при дузпите, за да спечелим. И видяхте какво направи… Гошо Петков е страхотен вратар, който вече дълги години го доказва. Знаем добре, че когато го можеш, възрастта няма никакво значение
Като че ли трофеят ви е още по-ценен, защото го спечелихте само с българи?
– Така е, въпреки че не съм против чужденците. Но те трябва да са по-добри от нас, за да може отборите да израстват. Ако съпоставим българин и чужденец и те са на едно ниво, тогава няма смисъл да взимаш вносна стока, по-добре играй с местни футболисти. В това отношение се радвам, че Славия служи за пример. Ние развиваме нашите родни таланти. Не сме го измислили ние, това си е най-добрият и изпитан метод. Не сме в Англия или Испания да вадим големи пари за футболисти. Ако ние не си ги създадем сами, как да стане? В България има таланти, въпросът е да им се дава път и да им се обръща внимание.
Във финала ти може би имаше най-трудната задача, освен Георги Петков – трябваше да играеш срещу Обертан…
– Наистина беше много трудно, още повече че играх на супер непривичен пост. Така се случи, че всичките ни бекове се контузиха, разделихме се и с Абуд. Тренъорът прецени, че може да ме използва като ляв бек. Попита ме дали съм съгласен и аз естествено бях “за“. Изобщо не сме и спорили. Аз за отбора си винаги съм готов да дам максимума. А в такива напечени ситуации опитът помага. Къде се справих, къде не, мисля, че предвид обстоятелствата, се представих добре. Все пак Обертан е играл на световно ниво и е доста класен футболист за нашето първенство. Но и всички си помагахме един на друг. И не само аз, но и Шоколаров трябваше да играе като бек. Така че предвид в каква ситуация бяхме, извлякохме максимума. Силната страна на Левски е точно по крилата, но щом не ни вкараха гол, значи сме си свършили работата.
Ти изкара немалко време в Левски. Какво е мнението ти за процесите там? Като че ли въпреки новия собственик и атрактивната на пръв поглед селекция няма прогрес?
– Според мен отборът има много качествени футболисти, но с такава игра не мисля, че може да направи нещо в Европа. И не говоря за пробив, а въобще каквото и да е било. Все пак имат доста време до международните мачове, да видим какво ще се случи в клуба.
Отрази ли би се по негативен начин реакцията на Ботев след полуфинала реванш? Че едва ли не незаслужено сте се класирали благодарение на съдията?
– Не мисля, че ни повлия. Ние играхме доста добре във втория мач. Що се отнася до съдията – кой не прави грешки. И на много по-големи форуми го виждаме. Да, в случая някои от решенията бяха в ущърб на Ботев, но… И на мен ми се е случвало, и мои отбори са ги рязали. За съжаление така е станало. Но аз смятам, че се класирахме заслужено на финала, влязохме уверени в решителния мач и вярвахме, че ще спечелим.
Имаше доста негативни коментари за начина, по който сте играли срещу Левски…
– Да, четох и аз. Да се сетим обаче как Интер спечели Шампионската лига с грозен футбол. Не ми харесваше, но в крайна сметка всеки си има подход. Ако бяхме тръгнали да се надиграваме с Левски, мачът едва ли щеше да завърши добре за нас.
Ще останеш ли в Славия, или се оглеждаш за други възможности?
– Договорът ми изтича през лятото. Имахме на няколко пъти разговори с президента. Той е доста точен и разбран човек. Предстои пак да обсъдим кое е най-доброто за двете страни. Честно казано, целта ми е да изляза отново в чужбина (б.а. – игра за кратко в Динамо Тбилиси през 2016 г.). Но и не ми е чак на всяка цена важно да изляза навън. Ще видим, ще поговорим с г-н Стефанов и ще преценим как ще процедираме.
