-
-
Защитникът Стефан Велков даде интервю пред “Меридиан мач”, в което говори за трансфера и представянето си в холандския втородивизионен Ден Бош, като коментира и други теми, свързани със себе си.
Вече над половин година си част от Ден Бош. Как се чувстваш в Холандия?
– Страхотно. Адаптирах се чудесно, но пък аклиматизацията ми продължава, тъй като съм тук от едва 6 месеца. Всичко е повече от добре. Отборът е страхотен, лидери сме във второто ниво на холандския футбол и се целим в промоция в Ередивизие. Градът Хертогенбос е малък, но доста населен (152 968 жители). Аз обичам спокойствието и заради това живея в едно градче на 15 минути от Хертогенбос – Саут Бомел. Там мога да разхождам колкото си искам моето куче, което е при мен.
Какъв е футболът във второто ниво на Холандия?
– Доста по-директен от този в България. Всички играчи имат по две-три заучени опции във всяка една ситуация. Бяга се обаче с една идея повече.
Сякаш трансферът ти в Ден Бош беше изненадващ?
– Не, не беше изненадващ. Аз от доста време исках да направя трансфер в чужбина. През май месец, след финала за Купата на България, седнах с президента и му казах, че искам да отида в чужбина. Той ми заяви, че до края на юли ще ми намери отбор. Ако това не се случи, ще ме пусне като свободен агент. Аз обаче исках да вкарам пари в родния си отбор. Избрах офертата от Холандия, защото ми хареса проектът на Ден Бош, харесва ми и държавата. Тя е сред най-хубавите, в които съм бил. Иначе имаше още две оферти. Едната беше за Белгия, а имаше и предложение за Хърватия. Можеше да отида и в Германия, но там нещата бързо п ропаднаха.
А след силните ти игри за Ден Бош може ли още сега да направиш нов трансфер?
– Това винаги го има като потенциален вариант. Аз си имам своите цели. За мен най-важното е да играя редовно. Искам да стана завършен играч. Ако не влезнем в Ередивизие, вече ще го мисля. Щастлив съм в Ден Бош. За момента правим добър сезон и сме лидери класирането. Ако завършим на това място, няма смисъл да напускам.
Следиш ли случващото се в родния ти клуб Славия?
– Естествено. Славия имаше много дълъг полусезон, цели 5 месеца – от юли до декември. Нормално е в този период да има възходи и падения. За съжаление, не се спечелиха мачове, които трябваше да се вземат задължително. Но пък ето, че играха силно с Лудогорец и дори победиха ЦСКА.
На 6 януари предстои „Футболист на годината“. Кой е твоят фаворит?
– Георги Петков. И с тримата фаворити съм играл. Те са страхотни футболисти. Но Гошо Петков има нещо, което те нямат през 2018 г. – трофей. Петков не само ни помогна да спечелим Купата на България. Той беше ключова част от този голям успех. Неделев и Десподов са страхотни играчи, но чак да бъдат избрани за за „Футболист на годината“. Трябва да се гледа обективно.
Не закъсня ли първият ти трансфер в чужбина?
– Много хубав въпрос. Мислил съм за това доста пъти. Сега вървя моя път. Дали заради травми, дали заради нещо друго, трансферът ми бе забавен. Радостен съм обаче от това, което съм направил до момента в своята кариера.
Няма как да не те върна на пробите в Манчестър Юнайтед. Имаше ли реален вариант да преминеш на „Олд Трафорд“?
– Ако се върна 5 години назад, мога да кажа, че преживяването беше невероятно. Все пак Манчестър Юнайтед е един от най-големите клубове. Там си направих реалистична оценка и разбрах, че всичко е постижимо. Един ден можеше да бъда на „Олд Трафорд“. Иначе да, имаше вариант да премина веднага в Манчестър Юнайтед. Имаше оферта от 1,5 млн. евро за мен. Тогава обаче получих една контузия в глезена. През лятото на 2014 г. пък почти бях станал футболист на Фулъм. В последния момент обаче нещата се провалиха, а причината за това бяха мениджърски интриги. Но въпреки това няма горчилка в мен, защото това е просто един щрих в моята времева линия.
Беше на тестове и в ЦСКА Москва. Защо там не се получиха нещата?
– Това не беше мястото за мен. Отиването ми в ЦСКА Москва беше по-скоро желание на президента. Никога не съм харесвал Русия. Моето място е в Западна Европа. Иначе в ЦСКА беше добре, а там по това време беше и Георги Миланов.
Кой е най-запомнящият се момент от престоя ти в Славия?
– Много са, но номер 1 е Купата на България. Винаги ще помня и дебюта си. Една победа над Левски с 3:2 на „Герена“ също беше невероятна. Тогава завършихме мача с две строшени глави (смее се).
Надяваш ли се на повиквателна от Петър Хубчев за предстоящите евроквалификации?
– Цял живот съм бил национал. През 2017 г. дори имам две повиквателни за мъжкия национален тим, но нямам мач. Просто трябва да работя, това е истината. Ако правя всичко както трябва, г-н Петър Хубчев няма как да не ме извика. Сега той разчита на футболисти, които са константа в своите клубове и постига успехи. Няма нищо нередно в това. Аз си работя и моето време ще дойде.
Какво си пожелаваш за 2019 г.?
– Най-важното е да съм здрав. Не само аз, ами и моите близки и любими хора. Всичко друго се преживява.
