-
-
В ЦСКА-София извървяха пътя от щастието до разочарованието само за 72 часа. Разгромът с 4:0 над Титоград бе последван от изтрезняващия душ с Етър. Крайните оценки, както обикновено, са твърде вредни. И е хубаво да се каже, че нито „червените“ бяха фамозни във вторник вечер срещу скромния черногорски тим, нито пък бяха трагични в мача с бойкия и надъхан „виолетов“ отбор. И истината не е някъде по средата, а тепърва ще се избистря в следващите няколко мача, в които постепенно ще се намести и оптималният състав на ЦСКА-София.
Има обаче нещо напълно необяснимо. През миналия сезон ЦСКА-София беше отборът с най-добрата защита в първенството – и като статистика, и като представяне. Това до голяма степен се дължеше на работата на Нестор Ел Маестро, който започна търпеливо да гради отбора си от основата. Младият специалист не бе харесван заради прагматичния си стил, но той постигна нелоши резултати с тима, особено в Лига Европа, където ЦСКА-София имаше много ясна стратегия дори срещу превъзхождащия тима му поне с класа ФК Копенхаген. Отбраната бе леко неглижирана при престоя на Любо Пенев, който сложи акцента върху офанзивния футбол, но въпреки това „червените“ запазиха инерцията и като цяло бяха стабилни отзад.
Няколко месеца по-късно картината изглежда съвсем различна, и то при Люпко Петрович, който е доказан майстор на дефанзивната игра. Приемаме, че ако Ел Маестро е учител, то Люпко е професор и в това няма никакво съмнение. Днес обаче ЦСКА-София изглежда като разграден двор, при положение че не само запази всичките си защитници, но и добави двама към тях – Петър Занев и Пламен Гълъбов.
В първите два официални мача за сезона видяхме на практика две различни защити. Срещу Титоград играха Гълъбов, Томаш и Жеферсон, а в петък вечер започнаха Бодуров, Чорбаджийски и Занев. Единственият с пълни 180 минути бе Стойчо Атанасов, но той играе постоянно заради контузията на Иван Турицов. Само по себе си това залитане не е добро за „червените“, които трябва да уточнят бързо кои ще се основните защитници и кои ще бъдат подгласниците им. Логично и в двата мача отборът имаше сериозни проблеми отзад и допусна толкова грешки, колкото в първите 10 мача миналата година. Вероятно тежи много и неизяснената ситуация с Бодуров, за когото феновете наистина не знаят дали има херния, възпаление на ухото, изморен е или има конфликт с треньори и ръководство.
Не е честно обаче да се обвиняват персонално единствено защитниците и да се сочат с пръст Стойчо Атанасов и Чорбаджийски, които по принцип винаги са нарочени за грешници. Да, те бъркат, когато напрежението падне върху тях. А то пада, тъй като не срещат никаква подкрепа от халфовете. Срещу Етър мачът очевидно бе разходка за
Рубен Пинто и особено за Тиаго Родригес. Последният тръгна да лъже пред наказателното си поле, при което топката му бе отнета и падна първият гол на Даниел Младенов. „Виолетовите“ толкова леко минаваха средната зона, сякаш срещу тях играеха юноши старша възраст, които играят единствено, когато топката е у тях. В ЦСКА-София не могат да разчитат на черна работа и на Диего Фабрини и Греъм Кери. Двамата определено спират топката, но само когато трябва да флиртуват с нея. Не са от хората, които ще гонят съперник или ще му се хвърлят в краката с шпагат. Или най-много да го направят един път на мач. „Червените“ ще изглеждат все така колебливи, докато в титулярния състав не се появят Бикел и Малинов, които могат да се борят за топката.
Най-притеснителното е, че в ЦСКА-София не се забелязва нищо от стила на Люпко. Големият проблем е, че в отбора има няколко треньори, като по този начин отговорността се размива. Добри Митов говори преди и след мачовете, Люпко Петрович дава указания на футболисти, а по време на самите мачове сякаш най-активен край тъчлинията е новият сърбин Милош Крушчич. У нас много добре от опит знаем, че при много баби детето е хилаво. Точно така изглежда отборът на ЦСКА-София в момента. И няма да е лошо да се официализира цялата власт в ръцете на Петрович, за да се подредят нещата.
