-
-
Христо Стоичков организира разходка назад във времето на аудиторията на предаването „Код Спорт“ по RING. Камата гостува с екип на ТВ гиганта TUDN в Парма, където през сезон 1995/96 отиде в едноименния местен тим като актуален носител на “Златната топка“. Ето какво си спомня голмайсторът на световното първенство през 1994 г. от италианския период в своята изключителна кариера. Предлагаме акценти от интервюто с легендарния №8:
– Повече от 25 години изминаха, откакто ти, Христо дойде тук, по тези места, от “Барселона”. Дойде, за да играеш в “Парма”, който имаше голям отбор по онова време.
– Да, това беше много важен ден за мен и за моето семейство… Защо? Защото направихме този мой трансфер от Барселона в Парма. Винаги съм се сещал през тези години за този момент, за този голям трансфер. Двамата, които се занимаваха основно за моето преминаване в „Парма“ тогава, бяха Невио Скала, един от най-големите треньори, които съм имал като футболист, и спортният директор Пасторело – един много сериозен човек, който привлече в тима доста играчи и направи „Парма“ толкова класен отбор.
– В „Парма“ също така имаше талантливи играчи, нали?
– И когато след пет години си спечелил всичко, идва моментът, когато се появява отбор като „Парма“, който търсеше нападател, за да го постави редом до Джанфранко Дзола. В момент, когато Дзола беше вече символ на футбола тук, в Италия. Пристигнал в клуба от „Наполи“, като наследник на Марадона. И дошъл в „Парма“ за големи победи. Липсваше още някой в този клуб със звезди като Тино Асприля, Бролин, Бенариво, Аполони, капитана Миноти, Бучи, Буфон, Пипо Индзаги, Ди Киара, Дино Баджо, Крипа, Сенсини… Една относително млада група, от играчи на 27-28 години.
– Как се осъществи адаптацията при теб, Христо? Защото, знае се, че изпитваше и все още изпитваш много топли чувства към “Барселона”. Как реши, че трябва да смениш обстановката и първенството?
– Лесно стана. Трябва винаги да знаеш кога да спреш в един момент. Бях млад, на 23 години, когато отидох от България в „Барселона“. Намерих там един голям отбор, превърнал се впоследствие в прословутия „Дрийм тим“. Попаднах на невероятен треньор като Йохан Кройф и неговата дясна ръка Чарли Рексач. Да, целият състав на „Барса“ беше невероятен. За мен най-добрият тим в света по онова време. Михаел Лаудруп, Чики, Гойкоечея, Хулио Салинас…
– По твое време в отбора на „Парма“ на 17 години дебютира Джанлуиджи Буфон. Сега той отново е в тима. Не мислиш ли, че това е един хубав момент за завръщане в този град?
– Буфон и Пипо Индзаги започнаха с нас на 16-17 години. Много, много млади. И ние, по-опитните имахме привилегията да покажем пътя във футбола на тези талантливи играчи. Виждате Буфон колко години е сред най-добрите вратари в света! Пипо Индзаги също. Това е клуб, който създаде и немалко футболисти за националния отбор. Това е нещо важно както за италианския футбол, така и за световния. Парма е град със 150-хилядно население. Но е много футболен град! Отборът страдаше известно време. Потъна до Серия С, после изплува в Серия Б, върна се в Серия А, после пак в Серия Б… След годините на добър футбол, отборът започна да се разваля. Дойдоха много хора отвън. Немалко от тях опитваха да се възползват от името на „Парма“ и после си отиваха, но идваха и други с подобни намерения. Сега президентът е американец. Имах възможност да разговарям с бивши играчи на „Парма“ и всички са много доволни от него, защото според тях е много сериозен и състоятелен човек.
