-
-
Появяването на Стойчо Младенов на последния мач на ЦСКА-София срещу Крумовград предизвика почти толкова емоции и коментари, колкото и головете му срещу Ливърпул. Фокусът се измести дотолкова върху Екзекутора, че изсмука почти изцяло шока и разочарованието от късното изравняване на гостите.
Четенето на „армейските“ форуми след срещата създаде усещането, че виновен и за това, и за бъдещите неудачи на „червените“, ще е Стойчо Младенов. Присъдата е крайна и не подлежи на обжалване, дори и легендарният футболист да не е в клуба. Ако приемем, че близо 70% от коментарите на канапе-феновете са негативни, то също така трябва да отбележим и други характерни особености на анонимките в мрежата. Във форумите активността на негативно настроените по всяка една тема е неизмеримо по-голям от тези, които са склонни да споделят положително мнение, дори и да го имат. Тази тенденция е усилена, когато става дума за коментари на българи по тема „българска политика и футбол“, като дисбалансът стига гротескни размери и е пропит с най-долен цинизъм и брутализъм. Интересно е, че Стойчо отнася негативизъм заради архив, който е много по-малко натоварен, отколкото този на Методи Томанов и Ради Здравков, които вече почнаха работа при „армейците“. Все пак и Томанов, и Здравков бяха в ЦСКА 1948 и Лудогорец, които по „червената“ скала на омразата влизат в Топ 3. От своя страна Стойчо е работил само в ЦСКА 1948, което трябва да намали негативната енергия към него и евентуалното му назначение.
Стойчо Младенов изглежда задължителен ход на новата власт и това не трябва да е продиктувано само от негативните резултати на отбора. Клубът има нужда от оформяне на една хубава пирамида на властта с добре структурирани етажи и отговорности. Ако приемем, че обявяването наскоро на Радослав Златков за изпълнителен директор е първият добре поставен камък на строежа, то вече може да говорим за успешно начало. И Ради, и Мето Томанов може да са подходящите елементи в пъзела на новото управление, но не са фигурата, която да е еманация на „армейската“ власт и доминация. На ЦСКА-София му трябва генератор на енергия, на конфронтиращ се човек, който да поставя интереса на клуба над всички останали и да е готов да гази през труповете на съперници на каквато и да е цена. Срещу името на Стойчо са гравирани две от последните три титли на ЦСКА и дали е по-възрастен, или още по-критикуван от свои и чужди, мястото му е на „Армията“.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
