-
-
Стойчо Стоев е двукратен шампион, носител на купата и суперкупата, което го превръща в един от най-успешните действащи треньори у нас. Трофеите печели начело на Лудогорец. Водил е още Локо София, Миньор Пк, Хасково, Чавдар Етрополе, Левски, Арда… Футболната му кариера преминава почти изцяло в Локо София, където в периода 1980-1989 година изиграва 196 мача и бележи 59 гола. „Тема Спорт“ взе интервю от специалиста, който коментира ситуацията при железничарите и в родния футбол като цяло.
Г-н Стоев, футболната ви кариера преминава в огромната си част в Локо София, семейството ви е свързано с този клуб (бел. авт. Съпругата му Цветанка е бивша баскетболистка на Локо Сф), следите ли какво се случва при червено-черните?
– Аз следя какво се случва навсякъде в българския футбол, но да – имам сантимент към Локо София и ме вълнуват събитията там. Не мога да ви кажа нищо повече от това, което всички знаят, защото аз се информирам също само от медиите за случващото се там. За съжаление в последните седмици се появи напрежение по оста ръководство – фенове, което ескалира и явно придоби необратими размери.
С оглед на тези сътресения, вярвате ли, че има шанс да бъде отстранен ЦСКА 1948 в турнира за купата на България?
– О, да. Шанс има, защото при съперника също се наблюдава една криза на резултати. Локомотив загуби първия двубой, но пасивът не е непосилен за наваксване. Все пак вече не съществува правилото за гол на чужд терен, така че не е невъзможно. Смятам, че напрежението, под което са поставени играчите на ЦСКА 1948 също ще окаже влияние. От тях се очаква да играят финал, да вземат медали в първенството, а виждаме, че и третото място може да им се изплъзне и това със сигурност ги прави нервни.
Евентуален успех би ли накарал Иван Василев да промени решението си да напусне?
– Нямам представа, но той бе доста категоричен в обявяването на решението си. Иван от няколко години казваше, че е готов да хвърли бялата кърпа, защото издръжката на един клуб в никакъв случай не е лесна работа, а той не получаваше помощ от държавата. Явно този път чашата при него преля.
Не смятате ли, че феновете на Локо София бяха малко крайни в нападките си? Все пак Локо София изживя и доста хубави моменти – завръщане в Надежда, победи над Лудогорец и Левски, така и не загубиха от ЦСКА…
– Локо София никога не е разполагал с огромна фенска маса. Това обаче са горди и взискателни хора от един промишлен район от покрайнините на София. Дори, когато аз играех, ние се борехме срещу водещите отбори, които по онова време бяха ЦСКА и Левски като равен с равен. Никога не сме допускали огромни загуби и звучни шамари от отбори, които са под нашите възможности особено на свой терен. Тогава обаче повечето играчи бяха рожби на школата на Локомотив, а сега според мен това е една от болните теми на феновете. И моето мнение е, че в Локо София пропуснаха момента да обърнат по-сериозно внимание на школата и докато бяха в долните нива да подготвят собствени юноши, които да влязат сега в първия отбор. В момента само Краси Милошев е продукт на школата, а това е крайно недостатъчно. От друга страна хубавите моменти от есента бяха заличени през пролетта, макар че отборът стигна до полуфинал за купата, което не е никак малко, а и това дойде след победа над Славия. Има и надграждане над представянето от миналата година, когато в плейофите отборът бе в групата на изпадащите, а сега не е там, макар че седмото място не е много близо. Явно загубите от по-непретенциозните отбори повлияха.
Какво не достигна на Локо София да продължи доброто представяне – липсата на отборен опит ли е причината?
– Това могат да го кажат най-добре хората в клуба. Според мен отборът е изграден от опитни футболисти, които са на добра футболна възраст.
Какво трябва да направят железничарите, за да играят финал?
– Локомотив трябва да е по-агресивен. Да опита да натисне, да пресира, да постави под напрежение играчите на ЦСКА 1948 в тяхната половина, да владее повече топката… Това е моето мнение и виждане за играта, макар че има колеги, които предпочитат повече изчаквателния режим.
Да влезеш в изчаквателен режим срещу Карагарен, Русев, Ради Кирилов, Педриньо, не е ли равносилно да вкараш вълка в кошарата?
– Аз на първо място бих се съобразил с възможностите на моя отбор, а не с тези на съперника. С оглед на качествата на моите играчи бих нагласил схемата и начина на игра и чак тогава бих се замислил за възможностите на опонента. В никакъв случай не казвам, че трябва да се премине на система “юруш”, но бих предпочел Локомотив да диктува събитията на терена.
Доста хипотетичен въпрос, но възможно ли е да приемете предложение да заемете поста старши треньор, след като Станислав Генчев намекна, че почти сигурно ще напусне?
– (смее се) Не знам, но аз не съм от предпочитаните варианти в Локо София. Още от времето на Николай Гигов се получи едно разминаване между мен и ръководството. След това е имало някакви разговори, но нищо сериозно. Като цяло моите възгледи за развитието на клуба се разминават с тези на хората там. Говоря в спортно-технически аспект, а не като финансиране.
Ако оставим настрани Локо София – вярвате ли, че бившите ви отбори Левски и Лудогорец ще успеят да изпълнят целите си – Европа и титла?
– Да, много е вероятно. За Лудогорец рубиконът бе мачът с ЦСКА. Победата бе много важна за тях и ги превърна от преследвач в преследван, а те са свикнали да са в тази роля. Умеят да играят под такова напрежение и едва ли ще изпуснат лидерската позиция. Още повече, че при само 5 мача в плейофите, не остана много време. При Левски също се вижда постоянство. Те дори можеха да спечелят дербито, ако не бе изпуснатата в края дузпа.
Интригата за върха, а и за 3-4 място при изпадащите отдавна не е била толкова сериозна – това говори ли за повишаване на качеството, или напротив?
– Аз не виждам сериозно израстване. По-скоро имаме изравняване на силите. Големият проблем при Лудогорец бе, че не успяха да се справят с абсолютно преодолим отбор на Андерлехт. За съжаление чуждите треньори, които бяха назначавани в Разград, не се съобразиха с ДНК-то на тима. Те сложиха спирачка на футболистите. Искаха да се играе прибрано, на сигурно, затворено, а играчите в този клуб искат да изпитват насладата от това да доминираш. Това се отрази на представянето им и в първенството, което позволи на ЦСКА да е близо до тях. В същото време грешна политика на отборите в дъното изравни силите. Те заложиха на голямо количество чужденци със спорни качества, имаше текучество, закъснели селекции… Моята болна тема е, че в България школите не работят достатъчно добре, за да подготвят млади футболисти, което дава шанс на играчи от доста ниско ниво да идват у нас. Тук изключение правят 2-3 отбора, които могат да си позволят класни играчи зад граница. И не става въпрос за 2-3 школи. Не можем да разчитаме, че ще работят няколко академии и от 1000 деца ще имаме избор. Трябва навсякъде да се обърне внимание на школите и ако развиваме 20 хиляди деца, то е по-голям шансът да имаме повече подготвени за първите отбори. Истината е, че тези играчи се подготвят за мъжкия футбол в юношеските години, а след това само се шлифоват.
