-
-
Стойчо Младенов за пореден път влезе в заглавията на сайтове, вестници, в спортните емисии новини и в цялото публично пространство. Особено в това, което е запазено място за червената футболна общественост. Новината, че ще бъде назначен на силен пост в ПФК ЦСКА 1948 взриви армейската общност.
Всъщност в това няма нищо лошо. Всеки има право да избира свободно своя път и начин на препитание. В този случай обаче става въпрос за легенда на ЦСКА, за Стйчо Младенов, за Екзекутора на Ливърпул, за личност, доскоро боготворена от феновете.
Ясна е битката между двата отбора с абревиатура ЦСКА. Ясна е и враждата между ръководствата. Ясно е и това кой клуб феновете припознаха като наследник на фалиралото дружество. Това е повече от видимо. На единият идват по 300 души на мач, а другия публиката е многократно повече, особено когато има дербита и евромачове. Тогава десетки хиляди червени шалчета могат да се видят на стадиона, на който се играе въпросния мач. Тук не е нужно да се влиза в юридически и морални терминологии. Просто феновете избраха ЦСКА-София за своя червен отбор, още повече, че емблемата и активите на старото дружество бяха купени от боса на клуба Гриша Ганчев.
Ясно е, че в ЦСКА-София имаше и има още сътресения. Ясно е, че нещата там трябва да се изглаждат. Имаше скандали, треньорски кадрили и какво ли още не. Доста легендарни фигури се тръгнаха обидени. Между тях бяха Любо Пенев и Стойчо Младенов. Сега единият е треньор, а другият се спряга за водеща фигура. Там са и Ради Здравков, Валентин Илиев, Методи Томанов…
На Любо донякъде бе простено. По различни причини. За Стойчо обаче няма да има прошка. Просто защото той винаги се е кълнял в червена вярност. Много често и дори агресивно е флиртувал с тази публика, която сега бързо зачеркна. С тези фенове, които го имаха за бог. А и в своите изказвания преди около година винаги е казвал, че това е неговият ЦСКА. Сега обаче кой е неговият ЦСКА. Любовта се превърна в омраза. Стойчо завинаги ще бъде зачеркнат или по-скоро анатемосан от феновете. Той има своето достойно място в историята на големия червен клуб. Велик играч, който е донесъл велика радост срещу велики европейски отбори.
Да не се връщаме към неговите треньорски престои в ЦСКА, които са твърде противоречиви. Като се започне от шампионските титли, но и като се стигне да големите комисионни, много солидни заплати и роднинските назначения. Сега Стойчо направи своя избор на 65 години, рискувайки твърде много. Той зачерква с дебел флумастер всичко до този момент, за да в една нова авантюра. За да разочарова милиони.
И тук обаче е редно да кажем нещо друго. И в други коментари е ставало въпрос за разделението на червената общност, за абсурдната ситуация с два клуба ЦСКА в родния елит. Разделението вече се вижда и с просто око. Легенди срещу легенди, фенове срещу фенове на всички фронтове.
В Дивия Запад индианците са решавали проблемите, като са събирали старейшините на враждуващите страни и са изпушвали лулата на мира. Може би е време да стане нещо такова и с развълнуваното червено море. А, Стойчо избра. Но можем да зададем и въпроса: Стойчо защо?
